Майсторите на желязо

— Докато се събуди, ще сме минали половината път до Уайоминг.

— Няма ли да вземем продуктите от склада? — попита ренегатът.

Стив взе торбата с оръжията и тръгна към втория самолет с Клиъруотър.

— Стига, Дейв! Не можем да си позволим да се мотаем тук.

— Ти луд ли си? Докато намерим Малоун, снегът ще стигне до задниците ни! Тази храна ни трябва! Дай ни петнадесет минути да вземем колкото можем да носим!

— Добре. Действайте!

Джоди и Келсо затичаха към брега. Стив помогна на Клиъруотър да се качи в кабината, остави торбата с оръжията, след това изкуцука до самолета на Келсо и стартира двигателя, за да е готов за излитане. Когато бе замесена АМЕКСИКО, най-добре беше да не се рискува.

На брега Келсо беше влязъл в херметичната пещера на Аладин и изхвърляше навън всичко, което можеше да докопа: медицински инструменти, хранителни дажби, филтри. Имаше достатъчно да се запази живота на цяла група хора през тази зима, и през следващата.

Коленичила, Джоди ги събираше бързо и ги пъхаше в торбите с ципове, които Келсо беше намерил в склада.

— Дейв! Имаш единадесет минути. Свършвай!

Келсо изхвърли навън още няколко пакета.

— Пълни ли са торбите?

— Да! Тръгвай! Стига вече! Трябва да се махаме!

— Окей! Тръгвай. Като те види, Стив ще знае, че съм след теб!

Джоди вдигна две торби и го погледна.

— Имаш точно три минути и деветнадесет секунди! Ако не дойдеш, заминавам без теб!

— Идвам де! — Келсо се надигна.

Джоди затича към самолетите. Коленичил с гръб към нея, Келсо напъха още няколко пакета в последните торби, а после извади предавателя на Сайд-Уиндър, натисна копчето и прошепна:

— Тревога, тревога, тревога. Тук Рат-Качър. Чувате ли ме? Край.

Последва пукане от статично електричество.

— Рат-Качър, тук Блу-Бъкит три. Съобщението прието. Действай според инструкциите. Край.

Келсо затича през тревата с торбите в ръце. Стив и Клиъруотър седяха зад затворения капак с шлемове на главите и със сложени предпазни колани; бяха готови да излетят. Келсо им махна, хвърли торбата с продуктите в товарното отделение до хъркащия Кадилак и затвори люка. Джоди беше на пилотската седалка.

— Премести се.

Джоди стисна зъби и се премести на другата седалка.

— Защо се забави, по дяволите?

— Нали дойдох. Остави ме да си поема дъх! — Келсо започна предстартовите проверки, Джоди отчиташе на глас показанията на уредите. Стив почна да рулира. Келсо го последва и си сложи шлема на БЛЕКУЕЛ, Б. Пилотите бяха оставили каналите за връзка между самолетите включени.

В слушалките се чу гласът на Стив:

— Първи, готов за излитане. Втори, готов ли си?

— Готов — отговори Келсо. — Излитаме.

Стив погледна Клиъруотър и стисна ръката й.

— Страх ли те е?

— Не. — Усмивката й бе сдържана, загадъчна. — От първия ден, когато те видях, знаех, че един ден ще отлетим заедно.

Скайрайдърът се плъзна по тревата, после излетя над водата. Източният хоризонт беше златножълт. Стив погледна през рамо и видя, че вторият скайрайдър го следва. За първи път от много време беше истински щастлив.

Половин час след като двата скайрайдъра бяха излетели от Лонг Пойнт, други два се плъзнаха над водата от юг. Кацнаха, без да направят кръг над ивицата, рулираха и спряха до тримата неподвижни „мексиканци“.

Единият пилот носеше чанта за първа помощ. Отвори я, извади спринцовки и им направи подкожни инжекции с противоотрова на парализиращите ефекти от нервнопаралитичния газ — за половин час тримата щяха да се възстановят.

— Боже — каза задъхано Сайд-Уиндър, когато успя да седне. — Този газ е направо убиец. — Бръкна под туниката си, извади празното шише от саке — що за нелепа шега! — и го хвърли в тревата. — Онова, което тия приятелчета не знаят, е, че АМЕКСИКО ще се смее последна.

Вторият пилот отиде при машината си и се обади по УКВ връзката на намиращия се високо над тях ретранслаторен самолет.

— Скай-Бъкит три на Клауд-Къвър. Съобщение за Майка. Ханг-Файър излетя с Рат-Качър и трите цели, нула-шест-петнадесет. Приемам. Край.

Карлстром излезе от комуникационната стая и тръгна към Белия дом да предаде лично новината на Генералния президент. Дотук добре. С малко помощ Брикман се беше справил блестящо. Не беше оставил у майсторите на желязо никакво съмнение, че Федерацията е сила, с която трябва да се съобразяват, и беше вкарал Кадилак и Клиъруотър в голямата игра. Дори беше спасил един „мексиканец“ — Рат-Качър — ренегата, когото познаваше като Келсо.

Въпреки годините програмиране поведението на Брикман не можеше да се предскаже, но на Келсо можеше да се разчита, че няма да изложи на риск общия план. А чрез Роз можеше изкусно да се упражни натиск. В бързината да се махне групата на Брикман не беше разбрала, че Лонг Пойнт е склад на гориво и храна. Двата скайрайдъра вече бяха прелетели неколкостотин мили — което означаваше, че ще бъдат принудени да кацнат много преди да са стигнали Уайоминг.

Щяха да кацнат на враждебна територия, но на Келсо — Рат-Качър, му беше казано накъде точно да се насочат. След което щеше да започне следващата фаза на операцията…