Майсторите на желязо

Бяха самолети второ поколение, построени с изцяло нови материали. Имаха затворени кабини, по-сложни контролни прибори и всякакъв вид удобства. Пред тях „Скайхок“ — дългогодишният работен кон на Федерацията — приличаше на нещо като от каменната ера, а копринените летящи коне на Кадилак — на детски играчки.

Да, това трябваше да се признае на Първото семейство. Те винаги бяха една крачка напред. Винаги имаха отговор и решение на всичко…

Стив беше разказал на Джоди и Келсо какво да очакват, но сега, когато видяха самолетите, те не можеха да устоят на желанието да ги огледат отблизо. Той отиде с тях, като остави Сайд-Уиндър до огъня с двамата мюти, които бяха почти в безсъзнание. Кадилак хъркаше пиянски. Клиъруотър правеше слаби опити да се изправи, но, изглежда, не можеше да вдигне главата си от земята за повече от секунда.

Двамата пилоти свалиха шлемовете си, оставиха ги върху арматурните табла, след това отвориха предните пластмасови капаци на кабините и излязоха. Пилотът с тънките устни, който беше откарал Стив в Небраска, бе останал скрит и анонимен. Тази двойка имаше дори табелки с имена — БЛЕКУЕЛ, Б. и РИЧИ, К. — човешкото лице на АМЕКСИКО.

Тримата трекери поздравиха пилотите, които ги погледнаха неприязнено, когато им подадоха ръце.

— Защитна окраска — обясни Стив.

— Радвам се да го чуя — каза БЛЕКУЕЛ, Б. После погледна към трите фигури до примуса. — За момент помислих, че сме попаднали на мютско сборище.

Джоди оглеждаше кабината.

— Дейв! Виж! Страхотно е!

— Може ли да седна на пилотското място? — попита Стив. — Просто да видя как изглежда.

— Разбира се. Заповядай.

Стив се качи в кабината на близкия самолет, а Келсо се ръкува с РИЧИ, К. и се представи.

— Келсо, випуск’77. Не те ли познавам отнякъде?

На бебешкото лице на РИЧИ, К. се изписа усмивка.

— Съмнявам се. Това е било доста преди моето време. — После дръпна ръката си и се обърна към Сайд-Уиндър, който подвикна:

— Искате ли гореща джава, момчета?

— Чудесно — каза БЛЕКУЕЛ, Б. — Не сме пили нищо, откакто напуснахме Гранд Сентрал.

Стив се спогледа с Джоди и Келсо и затвори капака на кабината. Пилотът беше оставил в шлема си черните си кожени ръкавици. Стив ги сложи, вдигна глава и видя двамата ренегати да отиват към носа на втория самолет — ход, който ги отведе извън погледа на онези край огъня.

Двамата пилоти взеха чашите с гореща джава от Сайд-Уиндър.

БЛЕКУЕЛ, Б. бавно разбърка своята, загледан в Клиъруотър и Кадилак.

— Изглеждат щастливи.

— По-щастливи от всякога — каза Сайд-Уиндър.

РИЧИ, К. отпи от джавата и попита:

— Можем ли да ги оставим тук, докато презаредим?

— Разбира се.

— А какво ще правим с двамата ренегати?

— Няма проблем. Ханг-Файър им каза, че ще станат герои. — Изведнъж Сайд-Уиндър погледна към скайрайдърите и викна: — Какво става там?

Двамата пилоти се обърнаха и изругаха жестоко. Капакът на първия скайрайдър беше затворен, а кабината бе пълна с бял пушек. Те хвърлиха чашите си и хукнаха към самолета. Видяха Стив да чука по капака — мъчеше се да излезе.

РИЧИ, К. стисна дясната дръжка и се опита да отвори.

— По дяволите! Капакът е заял! Опитай от другата страна!

БЛЕКУЕЛ, Б. изтича около носа на самолета. Джоди и Келсо дотичаха към втория самолет.

— Кристо! — извика Джоди. — Гори!

— Не пречете! — извика БЛЕКУЕЛ, Б. и хвана дръжката от другата страна. — Окей, Ричи! Бутай!

Капакът изхвърча нагоре и пушекът изскочи на талази навън. Отвътре се показа фигура с противогаз. Двамата пилоти се олюляха, когато вдишаха газ. Стив изскочи от кабината и обезоръжи РИЧИ, К. Келсо, вече също с противогаз, се погрижи за БЛЕКУЕЛ, Б.

Сайд-Уиндър разбра какво става и се обърна да побегне, но видя пред себе си Клиъруотър. И тя беше с противогаз. Той се опита да я бутне настрана и се спъна в Кадилак, който се беше довлякъл до тях.

Джоди, с петия противогаз, се хвърли върху „мексиканеца“ и заедно с Клиъруотър го държаха в облака газ, докато той не започна да се задушава. Когато го пуснаха, Сайд-Уиндър остана проснат по гръб и почти задушен.

Стив докуцука до него и помогна на Келсо да го завлекат до огъня, после се върна за двамата пилоти. Джоди се мъчеше да изправи Кадилак. Когато сложиха пилотите до Сайд-Уиндър, Келсо вдигна пистолета, който беше взел от БЛЕКУЕЛ, Б., и го насочи към главата на пилота.

— Не, Дейв! Моля те! Недей! — викна Джоди.

През противогаза гласът й звучеше като че ли устата й е пълна с памук.

— Добре. — Келсо свали кобурите на пилотите, след това провери Сайд-Уиндър за скрити оръжия. Нямаше. Той му взе предавателя.

Клиъруотър взе празното шише от саке, пъхна го в пазвата на „мексиканеца“ и го потупа по челото за сбогом. После вдигна торбата с оръжията и отиде до самолета при Джоди и Келсо. Кадилак пак беше паднал.

— Оставете го на мен — каза Клиъруотър.

— Ти защо си още на крака? — попита Келсо.

— Изпих доста по-малко, отколкото си мислехте — каза тя.

Джоди и Келсо помогнаха на Стив да извърти самолета така, че витлото на другия самолет да може да проветри пълната с газ кабина.

След няколко минути натовариха Кадилак на единия самолет и Стив каза на Келсо: