Майсторите на желязо

Това беше Тоширо Хазе-Гава. Малък фенер, поставен отляво на Нобуро, беше единственото осветление. Пратеникът размени обичайните поздрави и след това внимателно заслуша отчета на Нобуро за нападението и последвалите открития. Загубата на четиридесет бойци беше непростима, но беше успокоително да знае, че неговият информатор не го е излъгал. Обектът на любовта наистина беше дълго куче.

Както му бе наредено, ронинът беше изпратил потвърждение на този факт директно на шогуна по пощенски гълъб. После Нобуро съобщи, че ками, които ги измъкнали от челюстите на смъртта, пак се намесили в тяхна полза. Пратеникът сам можел да разгледа „стоката“: „Йоко Ми-Шима“ и нейните две компаньонки се присъединили към пътния конвой и сега нощували в същата пощенска станция. Като скри изненадата си, пратеникът попита как може да стане това, без да се разкрие играта. Нобуро обясни уреденото с ханджията и неговата жена, която, ако беше вярна последната прошепната от нея добра дума, сега лежеше напрегната в очакване да чуе трите бухания на бухал, които да я призоват в тихата, пълна с пара баня в ръцете на Нобуро. Тя щеше да бъде жестоко измамена, но Нобуро възнамеряваше да се извини на сутринта с благороден мотив. Щеше да оправдае неявяването си с необходимостта да пази нещастните млади по време на среднощната им среща, след което да си тръгне с виновен поглед за неизпълнено обещание.

Тоширо слушаше с щастлива усмивка и се смееше охотно, където трябва, но безгрижното му държане прикриваше смесени чувства, когато научи за присъствието на дългото куче в пощенската станция. Фактът, че сега тя беше тук и благодарение на Нобуро той можеше да я огледа, поставяше под въпрос мъдростта на първоначалния му план. Беше ли това прибързано и безплодно решение? Напразно ли бяха жертвани хората?

Той реши, че не са. Като оглеждаше скришом дългото куче през паравана на банята или иззад вратата на спалнята й с Нобуро до себе си като независим свидетел, щеше да докаже, че обвиненията му са основателни — но това нямаше да попречи на конспираторите.

А това беше истинската цел на отвличането. То повдигаше съмнения, намекваше, че може би поне една от техните тайни е известна на другите, и щеше да подхранва тревогата, че техният заговор е разкрит. Може би Яма-Шита щеше да реши, че дългото куче вече е твърде голям риск и щеше да уреди да я убият. Това несъмнено щеше да елиминира един проблем, но щеше да тури край на неговото влияние върху Накане То-Шиба. Можеше дори да стане причина генералният консул да се обърне срещу него.

Да… и пред двете възможности имаше интересно бъдеще.

Тоширо запази престорения си хумор, поздрави ронина за добре свършената работа и попита:

— И така, кога ще ми бъде разрешено да видя дамата за страстната си последна среща, заради която рискувах всичко?

— Скоро, господарю — отговори Нобуро. — Но преди това трябва да представя на вашето внимание една друга личност. — И без по-нататъшни обяснения свали плата от бойния нож и разказа на пратеника за ролята на Стив за спасяването на жените в лагера и за неговите следващи откровения.

Тоширо го изслуша безстрастно, след това се пресегна и докосна ножа.

— Защо ми показваш това?

— Защото то е повече от обикновен нож. Това е оръжие, изпълнено със силата на дългите кучета. Сила… — Нобуро се поколеба, — чието име ние дори не смеем да произнесем.

Тъмната светлина…

Тоширо предпазливо разгледа ножа. Беше майсторска изработка, но качеството и остротата бяха забележимо под тези на мечовете и камите, произведени в Ни-Исан. Той го върна на ронина и нареди:

— Покажи ми.

Нобуро натисна скритите копчета, свали единия чирен и показа прибора вътре. Беше наблюдавал действията на Стив и беше отварял дръжката няколко пъти, за да не изглежда несръчен пред пратеника. Дори беше вадил иглата и я беше използвал да натисне различни бутони, както го беше правил облачният воин, но не беше открил как да направи да се появят движещите се буквени знаци.

Онова, което беше направил — макар че не го знаеше, — беше да отмени автоматичното предаване на повикващите сигнали, програмирани от Сайд-Уиндър, плюс предаването през дванадесет часа на набрания от самия Стив сигнал. Резултатът беше пълно отсъствие на Стив от ефира. През последните два дни високо летящите уши на Първото семейство безуспешно бяха търсили неговия сигнал. Последното фиксирано от АМЕКСИКО място беше в областта на Голямото Д — тайното скривалище на ронините, — но сега никой не знаеше къде е Брикман, нито какво му се е случило.

Тоширо разгледа микросхемата в дръжката.

— Облачният воин обясни ли предназначението на този прибор?

— Да. Това е като пощенски гълъб без крила. Използва го да изпраща съобщения през небето… и също да получава заповеди от господарите си. — Нобуро учудено поклати глава.