Малкаса Пойнт

Една, единствена възможност го притесняваше — може да са го видели. Джанис не влизаше в сметката. Ако е жива и е наблюдавала убийствата от хълма… Възможно е, но е малко вероятно, тъй като нито се появи, нито извика, когато я търсиха. Повече от вероятно е да е мъртва. Но Гормън бе извършил убийствата върху място, което се виждаше от „Къщата на Звяра“. Може някой от прозореца да е видял всичко. Ако беше така и бяха докладвали за престъпленията, със сигурност полицията щеше да го пресрещне при колите. След като полицията не се появи, можеше да приеме, че или никой не го е видял, или свидетелят от своя страна също има престъпления, които иска да скрие — като например убийствата на Брайън и Джанис.

Мисълта, че може да е бил наблюдаван от техните убийци, го накара да потрепери. Изведнъж почувства безпокойство. Тестисите му се свиха и пенисът му се прибра навътре, сякаш искаше да се скрие.

Кой ли е убил Брайън? Каква сила се иска за това!

Може би наистина има Звяр, помисли си той.

Топлата струя вече не му доставяше удоволствие. Изплакна се от сапуна и излезе. За да се ободри, докато се сушеше и обличаше започна да мисли за съдбата си.

Убиецът, човек или звяр, му бе направил великолепна услуга. Гормън може да използва или не този инцидент в книгата, в зависимост от изхода на разследването. Независимо от това, сега всички приходи ще отидат при него. До последния цент. Дори ако Джанис като по чудо се появи, договорите са унищожени. Първоначалната кореспонденция не потвърждава никакво обвързване (може да намери онези писма и да ги унищожи… много е рисковано… защо изхвърли ключовете на Марти?), но в общи линии, Джанис нямаше на какво да разчита без договора.

Освен всичко, тя е мъртва.

Ще се моля да е мъртва.

Той закопчаваше последното копче на спортната си риза, когато някой потропа на вратата. Тихото и настоятелно почукване преобърна стомаха му. Идваше от стаята на Брайън. Пое дълбоко въздух, каза си, че трябва да запази спокойствие и премина през междинните врати. И двете легла на Брайън бяха непокътнати. Отиде бързо и тихо до по-близкото легло, обърна завивката и чаршафа, смачка възглавницата. После отвори вратата.

— Добро утро, г-н Харди — каза жената весело и бодро.

Беше млада и привлекателна, висока и добре сложена.

Изглеждаше свежа и сексапилна по къси жълти панталони и зелено горнище, което оставяше раменете й голи и обгръщаше големите й гърди. Гормън разбра, че я е виждал някъде. Спомни си къде. В бара на мотела. Снощи. Дамата бе едната от библиотекарките.

— О, здравейте — усмихна се той. — Вие бяхте Нина, нали?

— Нора.

— Как се чувствате в тази прекрасна утрин, Нора?

— Великолепно. А Вие?

— Чудесно — пое дълбоко дъх. Въздухът бе изпълнен с аромат на бор. — Прекрасно е да си жив в ден като този!

— Добре е всеки ден да си жив — отвърна Нора. — Както и да е, отбих се, защото вчера споменахте, че днес ще разгледате „Къщата на Звяра“.

— Да, точно това възнамерявам да направя.

— Аз и моите приятели отиваме там след малко. Ще има обиколка от десет и половина. Вие и г-н Блейк бихте ли искали да дойдете с нас?

Гормън погледна електронния си часовник. Показваше девет и петдесет и две. Щеше да е удобно, съобрази той, да направи обиколката с познати. Много по-добре, отколкото да влезе в тази отвратителна къща с група непознати.

— За мен ще е удоволствие — отговори той, — въпреки че не съм сигурен за Брайън. Изглежда е излязъл и нямам представа кога ще се върне.

Нора потърси с очи мерцедеса.

— Мислите, че е отишъл на разходка?

— Сигурно — предположи Гормън. — Толкова по-зле за него. С удоволствие ще… — прехапа език. — О, трябва първо да свърша една работа. Какво ще кажете, ако се срещнем пред будката за билети?

— Добре. Чудесно.

— В десет и тридесет? Няма да е зле да се поразмърдам. Нора кимна и се усмихна.

— Ще се видим там. Тя се обърна и тръгна. Гормън я наблюдава известно време, наслаждавайки се на движението на дупето й в тесните панталони.

Върна се обратно в стаята си, отвори бутилка джин и отпи една глътка. Намери телефонен указател в чекмеджето на нощното шкафче. Надигайки бутилката, потърси страниците с услугите. Под заглавието ФОТОГРАФСКО ОБОРУДВАНЕ И МАТЕРИАЛИ — ПРОДАЖБИ НА ДРЕБНО фигурираха няколко магазина. Повечето от тях се намираха другаде — указателят покриваше цялата област. В Малкаса Пойнт имаше само, „Бобс камера и саунд сентър“, „Крайбрежна улица“, номер 300.

— Чудесно! — промърмори Гормън. Отпи последна глътка от джина и се отправи към колата. Пет минути по-късно мина с колата покрай магазина.