Малкаса Пойнт

Очите й се изпълниха със сълзи. Тя пристъпи към него и го прегърна силно.

— Успокой се — каза той, галейки я по косата. — Сега се облечи. Аз ще направя кафето. Спомняш ли си, че ме покани на кафе?

Тайлър кимна и си избърса очите.

— Не се опитвай да се съблечеш пред мен.

Тя се усмихна.

— По дяволите, точно това си мислех.

— Сигурно съм медиум.

— Не искаш ли да видиш какво изпускаш?

— Искаш да ми натриеш носа.

— Ти наистина си медиум. Другото щеше да е вторият етап.

Ейб се изсмя тихо и поклати глава.

Тайлър мина покрай него. Той я наблюдаваше как се навежда над свободното легло, за да прерови куфара.

— Нали щеше да приготвиш кафе?

— Искаш ли нещо в него?

— Не, пия го чисто.

Но той не отместваше погледа си.

Тайлър извади кадифените си джинси, жълтата блуза, прозрачния сутиен, който бе носила предишната вечер и чисто бельо. Размаха дрехите пред очите на Ейб и попита:

— Одобряваш ли ги?

— Много са хубави.

Тя му се усмихна с престорена свенливост.

— Дан никога не обръщаше внимание на тези неща — каза тя и остави сутиена да падне върху леглото.

— В тебе наистина има нещо жестоко — каза Ейб.

— Мислиш ли? — взе останалите дрехи и ги отнесе в банята. — Чао-чао — и затвори вратата.

Облегна се на нея и затвори очи, като си представяше докосването на ръцете му, силния натиск на тялото му, нетърпеливите му устни. Как беше погалил гърдите й! „Вече достатъчно силно те желая.“ Господи, наистина ли така беше казал? Разбира се, че го каза! Видя, че се усмихва и плаче. „Ако ще трябва да те загубя заради този мъж…“

Няма защо да се притеснявате, г-н Ейбрахам Клантън.

Тайлър Клантън.

Господи боже, ти си луда.

Чувстваше се наистина полудяла — радостна, гузна и объркана. Желае ме, но колко? И какво следва сега?

Следва закуска. Стъпка по стъпка. Закуската, след това обиколката на „Къщата на Звяра“, където ще се изправим лице с лице с Дан (Господи, какво ще му кажа?), а след това какво? Може би обяд. Какво ще стане, когато всеки тръгне по своя път? Не мисли за това. Още не. Ще разрешаваме проблема, когато му дойде времето. Може да останем още една нощ. Или две. Или…

— Кафето е готово — извика Ейб през вратата.

— Идвам — каза тя.

Бързо съблече халата и нощницата. Изми си лицето и зъбите, сложи си дезодорант под мишниците и се облече. Чувстваше се сексапилна и дръзко облечена в тънката блуза без сутиен. Върху гърдите й имаше по един джоб. Пъхна блузата в джинсите, приближи се до огледалото и започна да се изучава.

— Добре изглеждам — прошепна.

Разкопча още едно копче, за да покаже деколтето.

Нора щеше да разкопчае още едно.

Замисли се за момент. После поклати глава.

Когато се появи, Ейб се усмихна.

— Прекрасна си — каза той.

Тя огледа блузата си.

— Дан ме харесваше в жълто.

Ейб я погледна особено. Сигурно подозира. Не искаше ли да го разкара, като го дразни по този начин? Трябва само да го накара да се почуди. Поне за малко.

Той й подаде пластмасова чашка. От кафето се издигаше пара.

— Докато се обличаше, почука Нора. Почти са готови да тръгват.

Тайлър отпи от кафето и сбръчка нос.

— Нямам вина. Кафето е нес.

— Поне е горещо — занесе чашата до тоалетката и седна.

Отпиваше от кафето, докато се решеше. Ейб стоеше зад нея и наблюдаваше.

— Джек там ли беше? — попита тя и видя в огледалото как кимва.

— Щастливият Джек — каза той.

— Щастливата Нора…

Ейб остави чашата. Потърка раменете й и тя изстена.

Чу се тихо почукване. Той я пусна, прекоси стаята и отвори междинната врата.

— Готови ли сте да тръгваме? — попита Нора.

Влезе, последвана от Джек.

— Решихме, че ще бъде приятно да слезем в града за закуска. Имате ли нещо против?

— Не, разбира се — отговори Тайлър, ставайки.

Нора носеше блуза без ръкави, която разкриваше голото й тяло чак до върховете на гърдите. Върху рамото й, където я бе ударил мъжът с антената, се виждаше червена резка. Кожата й имаше розов отблясък, а косата й бе мокра.

Скоро е взела душ, помисли си Тайлър. Джек също бе леко зачервен. Дали са се къпали заедно? Дали са се любили под горещата струя? Ейб и аз можехме да…

— В теб ли е ключът от стаята? — попита Ейб.

Тя кимна си взе чантата.

Излязоха и потънаха в хладните сенки на утрото. Тайлър плъзна ръка по гърба на Ейб.

— Бих хапнала препечени питки с наденички — каза Нора.

13

Гормън сънуваше, че го гонят. Тичаше по огрян от слънцето склон. Смееше се, като размахваше над главата си лист хартия — договора.

— Не можете да ме хва-а-не-те-е — изпя той и беше сигурен, че не могат.

Беше бързоног, докато Марти и Клер се влачеха зад него като сомнамбули. Не, като съживени чрез магия мъртъвци. Внезапно му дойде на ум, че наистина бяха мъртъвци. Тази мисъл отне част от удоволствието. Ами ако го хванат? Мъртвите можеха да го подложат на някое ужасно мъчение.

Знаеше, че преследват него, но сякаш вниманието им бе погълнато от нещо друго. Марти се бе заел да разкъсва на парчета чифт розови бикини, а Клер се опитваше да избоде едното си око с тъпа пръчка.

Не съм правил подобно нещо, помисли той. Сама си го правиш, скъпа.