Малкаса Пойнт

Докато се опитваше да ги настигне, изпита позната, но отдавна забравена смесица от отчаяние и унижение. Беше утайката от „игрите“ в детството, в които твърде често беше жертвата. Хей, хайде да се отървем от него! Хайде да се отървем от Гори! Хайде, да го „изгубим!“ И другарчетата му отиваха напред, правейки всичко възможно да го оставят назад, изгубен и сам.

Но в този случай Гормън знаеше, че никой не иска да се отърве от него. Марти бе видял нещо. Но ужасните чувства оставаха и докато се опитваше с мъка да настигне другите, погледът му се замъгли от сълзи.

— Почакайте! — изпъшка той.

Не го изчакаха. Но след миг внезапно спряха.

Гормън се хвана за една от пречките на оградата, за да се задържи. Охкайки, избърса сълзите от очите си.

— Господи боже! — промълви Марти.

Клер се отдалечи, олюлявайки се. Наведе се и започна да повръща.

Марти бе насочил фенера нагоре. Гормън проследи светлината до върха на оградата.

Краката на Брайън висяха надолу, по един от двете страни. Беше гол и по гръб. Сякаш някой бе натиснал здраво тялото му върху заострените отвесни колове. Когато видя откъде бе преминал един от коловете, Гормън усети как пикочният му мехур изстива и се свива. Другите колове бяха пронизали тялото в права линия, а последният бе промушил тила му. Лявата ръка бе странно отпусната. Гормън разбра, че е счупена в лакътя.

Фенерът на Марти премина светкавично по дължината на оградата. Гормън проследи бързото движение — друго нанизано тяло не се виждаше. Мъжът се обърна към хълма и извика:

— Джанис!

Потокът светлина освети плевелите и храстите, и се спря на нещо, което се намираше на около десетина метра нагоре по склона.

Смачкано одеяло и разпилени дрехи.

Клер изкрещя името на дъщеря си и се спусна към възвишението. Препъваше се по нагорнището, падаше на колене, пълзеше и се изкачваше. Марти бързаше след нея.

Гормън остана, където си беше. Наблюдава ги известно време, след това обърна поглед към тялото на Брайън. Заболя го, сякаш самият той беше надянат върху коловете. Искаше му се да хукне. Но мисълта за бягство, сам-самичък в тъмното, го изпълваше с ужас. Целият трепереше. Хвана се здраво за оградата, за да се успокои. Студеното желязо беше влажно и лепкаво. Дръпна си ръката и я разгледа. На лунната светлина кървавите петна изглеждаха тъмни. Вдигна очи към тялото на Брайън.

Изведнъж ужасът го напусна.

С чистата си дясна ръка посегна към джоба и извади касетофона. Включи го.

— Сега, когато говоря, съм застанал прав под тялото на Брайън Блейк, моят приятел, моят сътрудник, мъжът, който преживя ужаса при водопада на Черната река, за да намери грозната си смърт в ръцете на Звярът от Малкаса Пойнт. Посрещна съдбата си посред нощ, докато…

— Харди! По дяволите, ела тук!

Той кимна и се отдалечи от оградата. Преди да тръгне по възвишението, пъхна касетофона в джоба си, без да го изключва. Само ако му бе стигнало самообладание да запише всичко от мига, в който Марти и Клер влязоха в стаята му! Но тогава не можеше да знае, че срещата им ще доведе до такава прекрасна трагедия.

Брайън — размазан от Звяра. И то по такъв зловещ начин! Беше твърде хубаво, за да повярва. Продажбите на книгата ще хвръкнат до небесата!

Не само това, но Брайън вече го нямаше и не му се полагаше никакъв дял.

Невероятно!

Искаше му се горе да намерят и тялото на Джанис, също добре обезобразено… Родителите ще искат нейната половина от приходите, но може би искът им няма да мине в съда.

— Гледай, копеле! — озъби се Марти, осветявайки земята.

Гормън разпозна якето на Брайън и обувките му „Хъш Пъпис“. Видя дрехи, разхвърляни по цялата земя — фланела и сутиен, каубойски ботуши, дънки, бикини. Смачканото одеяло беше потъмняло от кръв.

— Очевидно е — каза Гормън, — че са се…

— Млъквай!

Клер беше по-далече. Плачеше и претърсваше храстите.

— Съжалявам — каза Гормън. — Честна дума. Нямах никаква представа, че те…

— Ти си я вкарал в това, дяволите да те вземат! Ще те убия, ако с нея е станало…

— Сигурно е добре. Може да е избягала.

— Моли се да е така! — Марти се обърна и извика към хълма. — Джанис! Джа-а-а-нис!

Гормън клекна и взе фотоапарата на Брайън. Приставката със светкавицата беше на място. Отмести капачката от обектива и вдигна апарата до очите си. Гледайки през визьора, той се „прицели“ към одеялото. Дънките и бельото на момичето също се хващаха в кадър. Направи снимка. В краткия миг на светкавицата успя да види, че гащичките са розови, дънките избелели, а синьото одеяло е с огромни кървавочервени петна, филмът с бръмчене се пренави автоматично.

Снимките в „Ужасът“ бяха черно-бели. За новата книга Гормън щеше да настоява да бъдат цветни. Или поне няколко за изданието с твърди корици.

Завъртя фотоапарата към ботушите на Джанис. Бяха близо един до друг. Единият бе косо подпрян в подметката на другия.

Забележително! Умряла е боса, без обувки.