Малкаса Пойнт

Ръцете й разкопчаха предните копчета. Съблече и преметна блузата върху капака. С кожата си усети приятната горещина на слънцето и галещия бриз. Почти почувства погледа на Ейб. Запита се дали си бе сложил вече банските. Дали гърба й, който бе гол, с изключение на две тънки презрамки, го възбужда? Двете с Нора платиха и облякоха новите си бански в пробната. В този момент съжали, че не беше оставила своя в торбата. Сега можеше да стои гола на слънцето и вятъра и Ейб щеше да я гледа изумено от колата. Тази постъпка би изглеждала необичайна и груба, но в момента се чувстваше способна на такива действия. Беше зашеметена, чувстваше се лекомислена, може би малко отчаяна. И сега можеше да се пресегна назад и да разкопчее банския, да остави горнището да падне и да се обърне с лице към Ейб.

Ще си помисли, че е полудяла.

Може би наистина съм полудяла.

Обхваната от желанието да си свали горнището на банския, тя продължи и разкопча джинсите. Плъзна ги по краката си, излезе от тях, постави ги внимателно върху капака на колата, без да погледне към Ейб. След това отново се облегна назад.

Ейб се бавеше.

Може би се наслаждава на гледката.

Трябва наистина да му покажа нещо.

Господи, какво ми става?

Разглеждайки се внимателно, тя се запита какво я бе прихванало в магазина. У дома имаше подобен бански костюм с връзки. Никога не го носеше на публично място. Обличаше го само в усамотената си заградена тераса. Защо тогава тази сутрин си бе купила точно такъв? И защо, след като покриваше толкова малко, изпитваше силно желание да го махне и да застане гола пред Ейб и…?

Наистина съм луда, реши тя.

И сигурно има някаква връзка с онова, което се случи с Дан. Нещо общо със страха и самотата. Може би бе свързано най-вече със слънцето и морския въздух и съзнанието й, че е толкова жива, сякаш обиждаше смъртта.

Шумът от отварянето на вратата прекъсна мислите й. Обърна се и Видя, че Ейб слиза от колата. Кожата му бе гладка и загоряла. Банските му бяха бледосини. Под едната си мишница бе пъхнал хавлиените кърпи.

— Много хубав костюм имаш — каза и той.

— И на мене ми харесва твоят.

Той се засмя.

— Искаш ли да си оставиш дрехите тук? — протегна ръка.

Тя му подаде блузата и панталоните. Той ги постави в колата и заключи. Приближи се, без да я поглежда. Вече не се усмихваше. Бе навъсен и угрижен.

— Какво има? — попита Тайлър.

Прехвърли хавлиите под дясната мишница, хвана я за ръка и я поведе към пътеката.

— Аз не се върнах в мотела — каза той. — Отбих се в полицейския участък.

— В полицията ли?

— Исках да разбера какво е станало с Дан. Реших, че има неща, които… трябва да знаем.

Вътре в Тайлър оловната буца нарасна.

— И? — промълви тя.

— Не разбрах кой знае какво. Бил е убит там, вътре, в къщата. Не знаят кой е извършил злодеянието. Пристигнала сестра му от Сакраменто и се погрижила за тялото.

— Роберта. Тя е счетоводителка. Веднъж вечеряхме заедно. Много приятна жена.

Ейб пусна ръката й. Прегърна я и я придърпа към себе си.

— Ужасно съжалявам за всичко това.

— Поне… родителите му не са живи. За тях би било ужасно. Не е бил женен, така ли?

— Не попитах. Предположих, че не, след като сестра му…

— Вероятно не! Господи, колко е абсурдно. Вчера моята най-голяма тревога бе, че може да се е оженил. А днес се притеснявах, че може и да не е. А през цялото време той е лежал мъртъв в онази къща и всички са го зяпали.

— Това не е той, Тайлър.

— Да, зная. Непрекъснато си го повтарям. Господи, човек не би си и помислил, че имат право да излагат някого ей така на показ.

— Мадам Тюсо13 го прави от двеста години.

— Това не означава, че е редно.

— Да, не означава — съгласи се Ейб.

— Сигурно е нужно съдебно решение, за да се махне оттам.

Пътеката извиваше по склона. Тайлър видя Нора и Джек до ръба на водата. Имаше големи островърхи вълни. При прибоя стоеше жена и държеше за ръка дете, което се учеше да ходи. Един мъж тичаше по плажа, а пред него подскачаше и заставаше на задните си крака ловджийско куче. Младеж и момиче бяха легнали прегърнати в подножието на склона. Тайлър усети, че Ейб я гали. Тя пое дълбоко от свежия и остър въздух.

— Кога заминаваш? — попита.

— Няма закъде да бързам.

— Днес ли? Днес ли заминавате?

— Зависи.

— От какво зависи?

— От теб.

Тя спря. Ейб се обърна към нея и пусна кърпите на земята. Погледна я в очите, а ръцете му се плъзнаха по раменете й. Прегърна я.

— Ще остана още една нощ — каза тя, — ако останеш и ти.

Той леко се усмихна.

— Мислиш ли, че Нора ще има нещо против?

— Сигурно се шегуваш!