Малкаса Пойнт

Придърпа нежно Тайлър към себе си. С една ръка галеше косата й, а с другата докосваше гърба й. Тя го прегърна силно. Тялото му бе топло, гладко и твърдо, и тя си спомни как го бе прегърнала тази сутрин, и как бе почувствала ръцете му върху гърдите си. Сякаш беше толкова отдавна. Дан е присъствал в стаята с тях като ангел хранител. „Ако ще те загубя заради този мъж — бе казал Ейб, — по-добре е да не отивам по-далече. Достатъчно силно те желая.“ Споменът за думите му накара сърцето на Тайлър да затупти силно. През тялото й премина вълна на чувство за вина и за да го отблъсне, прегърна Ейб още по-силно. Въпреки че галеше косата и гърба й, Тайлър почувства нарастващата му твърдост.

Ейб отстъпи назад. Усмивката му затрептя.

— Мога да остана още една нощ.

Тайлър кимна. Бе останала без дъх.

— Много бих искала.

Той погледна към водата и Тайлър сведе очи към банския му. Издутината отиваше нагоре и леко дърпаше ластика от кръста.

— Има един проблем — каза той и се наведе да вземе хавлиите.

— Проблем ли?

Тръгнаха по пътеката.

— Собствениците на мотела са изчезнали. Колата им била намерена тази сутрин. Никой не знае какво се е случило.

— Мислиш ли, че могат да затворят мотела?

— Може би има кой да се погрижи за него, не зная.

— О, чудесно! Това е единственото място в града, нали?

— Доколкото зная. Брайън Блейк изглежда също е сред изчезналите.

— Какво по дяволите става?

— Не зная.

— Боже, какъв град! Още като пристигнахме усетих, че е грозен и страшен. Снощи исках да се махна оттук и щях да го направя, ако не беше ти.

— Ако не бях аз?

— Ти си виновен — каза Тайлър и му стисна ръката.

— Съжалявам.

— Недей. Освен това, едва ли щях да успея да отлепя Нора оттук.

На пясъка в подножието на хълма Тайлър събу сандалите, взе ги в ръка, а с другата хвана Ейб. Пясъкът беше горещ като жар. Нора и Джек бяха нагазили във водата там, където се разбиваха вълните. Бяха захвърлили дрехите си на пясъка. Тайлър пусна сандалите до техния куп, а Ейб остави хавлиите на земята.

— Ще влезем ли? — попита Тайлър.

— И двамата се нуждаем от охлаждане.

Тя се затича през пясъка със смях. Ейб с лекота я настигна. Студената вода опръска краката й. Навлезе до колене и когато водата стигна до хълбока й, тя се пусна по една вълна. Гмурна се и изтръпна от ледената вода, но в следващия миг вече не беше толкова студено. Заплува навътре. Вълнението я повдигаше и леко я спускаше. Нещо я сграбчи за крака и тя си помисли: „акула!“ Беше Ейб.

Освободи се, изплува да си поеме въздух и се завъртя. Миг по-късно главата на Ейб се подаде на повърхността с мокра и залепнала коса, и грейнало лице, от което капеше вода. Тайлър го опръска и той се гмурна. Видя как ръцете му се разпериха, почувства пръстите му върху бедрата си. Той я дръпна надолу. Тялото му се хлъзна до нейното, сякаш бе намазано с олио. Зарови се в шията й, целуна я по устата. Обърнаха се във водата, прегърнати. Бедрото му я притисна между разтворените крака и тя потръпна. Тайлър затвори краката си като ножица, хващайки като в капан крака му между тях. Тя пусна ръка по задната част на банския му, опипа с пръсти вдлъбнатината на дупето, стисна твърдия му хълбок и се изви към него. Но започнаха да я болят дробовете. Отблъсна се от него, излезе на повърхността и си пое въздух. Ейб се появи пред нея. Известно време стояха на едно място и дишаха тежко.

— Опитваш се да ме удавиш ли? — попита Тайлър.

— По-точно ти се опитваш да ме удавиш.

— Какъв ужасен начин да умреш!

Думите й напомниха за Дан на пода в онзи коридор и откъснатия му врат.

— Какво има? — попита Ейб.

— Нищо.

— Нищо ли?

— Непрекъснато… забравям за Дан. И отново се сещам.

— А-ха.

— Искаш ли да излизаме?

— Добре, щом желаеш.

— По-добре е — опита се да се усмихне, — преди да си изгубим банските.

— И поради много други причини.

Заплуваха един до друг към брега. След това стъпиха на дъното, а вълните ги побутваха в гръб, сякаш да ги изтикат по-бързо навън.

— Хайде да се поразходим — предложи Тайлър.

— Искаш ли хавлия?

— Ще изсъхнем на слънцето.

Взе ръката на Ейб и тръгнаха по твърдия и едър пясък. От време на време укротените вълни намокряха краката им. Слънцето грееше силно и приятно. Над главите им с крясък прелитаха чайки. Джек и Нора вървяха бавно по плажа към тях.

— Искам да знаеш нещо — каза Тайлър.

— О-хо.

— Не точно. Просто… Не искам да си мислиш… Господи как да го кажа? Изпитвах към теб чувство, преди да разберем какво се е случило с Дан. Спомняш ли си тази сутрин в моята стая?

— Как мога да забравя?

— Това стана преди… обиколката. Вече бях взела решение да не… да не започвам нищо отново с него.

Ейб кимна.

— Не искам да мислиш, че… Искам да кажа, че това не е просто някаква компенсация — да се влюбя веднага в теб след една нещастна любов. Няма нищо общо с него. По дяволите, колко те желаех снощи! Но той стоеше между нас, въпреки че… Господи, не звучи ли ужасно? Стоеше между нас, а вече ги няма.

— Разбирам те, Тайлър.

— Вие влязохте във водата?! — възкликна Нора, когато се приближиха с Джек. — Не си ли простудихте дупетата?