Малкаса Пойнт

— Стаите ще бъдат оправени скоро. Сам ще се погрижа за това, ако не намеря Лоуис. Разбра, че имам нужда от нея затова е изчезнала. Може да е отишла на плаж с Хейуд.

— И ние сме тръгнали на плаж — каза Тайлър.

Веждите му се вдигнаха.

— Ако видите Лоуис, кажете й, моля ви, че имам нужда от помощта й тук. Много ще съм ви благодарен. Тя е на шестнадесет години. Има дълга тъмна коса. Носи бански на точки, от който трябва да се срамува.

— Ако я видим — обеща Тайлър, — ще й кажем, че я чакате. Мъжът й благодари и те тръгнаха.

— Не е тази, която видяхме — каза Ейб, докато слизаха по стълбите на верандата.

— Не, но сега може да е там. Минаха няколко часа.

— Не изглеждаше толкова дълго. Тя се усмихна, а Ейб потупа дупето й. Той отвори дясната врата и тя влезе в колата.

— Надявам се, че Нора и Джек не са се изпекли така, че да хрускат — каза тя.

— Ако са изгорели, то е за хубаво. Ейб затвори вратата и мина от своята страна. Седна зад волана. Тайлър се наведе и го целуна.

Тя се возеше с лакът на прозореца. Вятърът вееше косата й и духаше в предницата на блузата й. Горните две копчета бяха разкопчани.

— Гледай в пътя, момченце.

— Никак не е лесно. Тя се усмихна и отметна глава назад. Ейб погледна шията й, гладката загоряла кожа на деколтето под нея и видя бледия склон на гръдта й, когато вятърът повдигна част от блузата.

Той се обърна и погледна пътя. Чувстваше се особено — приятно уморен, по-щастлив от всякога, и същевременно, тревожен.

Всичко върви чудесно, помисли си той.

Може би точно там е проблемът.

Малкият проблем.

Всичко се разви твърде добре и толкова бързо. Започна преди по-малко от двадесет и четири часа, когато за първи път зърна лицето й, опръскано с кръвта на онзи луд. Когато за първи път погледна в очите й, почувства, че сякаш я познава отпреди. Не, сякаш е трябвало да я срещне по-рано. Сякаш винаги го е чакала и той е усещал, без да знае коя е тя и къде точно да я търси. Сякаш намери част от себе си. Част, която бе изгубена.

От онзи момент насам тя присъстваше постоянно в съзнанието му. Задаваше си въпроси за нея, тревожеше се и се надяваше. Вчера следобеда беше много неприятно, най-вече когато отиде да търси Дан по време на вечерята и по-късно заплахата от Дан отшумя, но не съвсем. Прекара нощта в неспокоен полусън. Чакаше да дойде утрото и едновременно се опасяваше от него, страхувайки се, че ще я загуби.

Той кимна, разбирайки, че е намерил източника на своята тревога. Той все още се страхуваше да не я загуби.

Тревогата му изглеждаше неоснователна. Очевидно бе взела решение в негова полза, дори още преди да разбере за смъртта на Дан. Тя го желаеше. Може би толкова много, колкото и той нея. Но сексът бе създал такава близост между тях, такова съединение, че сега вече имаше какво да изгуби — много повече, отколкото изобщо някога си бе представял.

Беше смайващо.

И едновременно малко страшно.

— Изглеждаш ужасно тъжен — каза тя.

— Депресия след полов акт.

Тайлър се засмя.

— Колко време очакваш да продължи?

— Може би до следващия акт.

— Може ли да почака до следобед?

— Ако се налага — отвърна той и сви по „Плажна алея“.

В края на черния път стоеше дълъг сив мерцедес, паркиран до една камионетка.

— Прилича на колата на Харди — каза Тайлър. — Какво ли прави този забележителен господин на плажа?

20

— Баща ми живял повече от трийсет години с чувството за вина и един ден ми каза, че не може повече да го пази в тайна.

Капитан Франк надигна кутията бира и отпи със затворени очи срещу слънцето.

Гормън взе друга кутия от пакета, който бе донесъл, за да смаже гърлото на стареца и да му развърже езика. Отвори я. Капитан Франк смачка празната и я захвърли. Гормън я видя да се изтъркулва надалече.

— Тогава за първи път ми разказа всичко за Бобо. И за това, че още е жив и убива.

— Вземете си още една — покани го Гормън.

Капитан Франк прие студената кутия бира.

— Много съм Ви задължен — облегна се в градинския стол и отпи голяма глътка. — И така, молех татко да ми позволи да отида с него, но той не искаше и да чуе. Каза да остана и да се грижа за майка ми. Сякаш е знаел, че няма да се върне. Както и стана! Много добре стреляше със своя уинчестър. Предполагам, че Бобо го е издебнал, нападнал го е в гръб — със свободната си ръка старият човек яростно разсече въздуха. — Просто ей така.

— Намериха ли тялото на баща Ви? — попита Гормън.

— Не, господине. Предполагам, че е погребано там някъде, най-вероятно в мазето.

— В мазето на „Къщата на Звяра“?

— Така си мисля.

— Ако Звярът в действителност е убил баща Ви, както си мислите, нямаше ли тази жена на име Куч да постави восъчната му фигура в къщата и да я показва при обиколките?