Малкаса Пойнт

— Останете там. Бих искал да снимам и Вас. Платното и художникът.

Капитан Франк кимна. Приближи се до отворената врата на автобуса, а Гормън остави бирите и отстъпи назад. Във визьора старецът приличаше на побъркан турист: сламена шапка като на Хъкълбери Фин, червена хавайска риза, която плющеше под вятъра, карирани бермуди, източени вретеновидни крака със смъкнати зелени чорапи и стари сини маратонки. Протегна ръка и с пръст посочи рисунката върху автобуса.

Гормън отстъпи още няколко крачки назад, за да хване автобуса в цялата му дължина и натисна спусъка на апарата.

— Великолепно! Сега застанете тук — махна на стария човек да мине по-вдясно. — Там. Точно така. Старият моряк и албатросът14.

— Знаете ли стихотворението?

— Естествено. Едно от любимите ми е — той се премести по-близо и снима. — Прекрасно. Благодаря.

— Надявам се, че ще излязат.

— Ще видим ли албума, за който споменахте?

— Веднага.

Когато старецът се обърна, за да се изкачи по стъпалата, Гормън включи касетофона. Взе бирите и го последва. Намери Капитан Франк на шофьорското място.

— Вижте сега тук.

С лукаво намигване свали слънчевия сенник. На гърба му бе закрепен нож в калъф. Почука с нокът дръжката от еленов рог и продължи:

— Подготвил съм се, както виждате! Нека само старият Бобо се опита да ме нападне.

Капитан Франк вдигна сенника, прегърби се така, че брадичката му се опря във волана, и бръкна под седалката. Извади револвер като от някой уестърн.

— Моят помощник — обяви той. Дръпна назад ударника и се загледа в оръжието. — Този сладур е магнум „Айвър Джонсън“ 0.44. Само да се появи Бобо и ще му стане горещо под задника.

— Зареден ли е? — попита Гормън.

— Нямаше да имам голяма полза от него, ако беше празен.

Капитан Франк свали ударника и Гормън затаи дъх. Когато револверът беше сложен на безопасно място, старият мъж се изправи. Мина през процепа в избеляло разкъсано одеяло, отделящо кабината от салона със седалките. Гормън го последва.

Редиците прозорци от двете страни на каросерията бяха боядисани, придавайки на смътната светлина червени, сини, зелени и жълти отблясъци. За щастие, няколко бяха отворени и пропускаха неподправената дневна светлина и свежия морски бриз. Оригиналните седалки бяха махнати, за да се вмести богат асортимент от необичайна покъщнина и принадлежности: походно легло с юрган, оставен в безпорядък, плетен стол с отвесна облегалка, една-единствена лампа и няколко корабни сандъци с най-различни размери, някои изправени, всичките претъпкани с джунджурии и странни предмети от отшелническия живот на Капитан Франк. Върху сандъка, който беше най-близо до леглото, Гормън видя „Книга на седемте морета“ от Петер Фройкен, стара газова лампа, смачкана бирена кутия и револвер. Забеляза още три оръжия, докато старецът се навеждаше към леглото: ловджийска двуцевка, която висеше на две безформени телени закачалки от багажника над главата, сабя, облегната на метална преграда близо до вратите на страничния изход, и дръжката на пистолет, която се подаваше от отворената предница на шлем за дълбоководно гмуркане.

— Имате цял арсенал — отбеляза Гормън.

— Да, сър. Само да ми дойде Бобо. Без значение е къде се намирам. Ако съм тук — той грабна револвера от сандъка и прободе въздуха с цевта му, като че ли се прицелваше бързо в нежелан гост. — Ако съм в малкия си камбуз15 — придърпа оръжието към задницата на автобуса, където друго одеяло висеше над пътеката точно зад страничния изход — до печката имам 38-калибров „Смит енд Уесън“. Отпред имам един „Лугер“16. Където и да съм, имам готовност. Само нека Бобо се опита.

Остави револвера на пода, до краката си.

— Седнете тук — каза той и потупа походното легло.

Гормън извади останалите две бири. Подаде на капитан Франк едната и седна до него. Отвори своята кутия, докато капитанът разчистваше сандъка. Бирата вече не бе толкова студена. Отпи няколко глътки и съжали, че не се сети за себе си да вземе бутилка джин.

Старецът отвори сандъка и извади смачкана папка, подвързана с кожа, която приличаше на семеен албум. Затвори сандъка и я постави върху капака, по средата, между себе си и Гормън. Наведе се и отвори корицата.

— Прелестно! — възкликна Гормън.

— Баща ми, това е негова работа. Не беше чак такъв художник като мене, но колкото може се е постарал.

Скицата с молив, смачкана и изцапана, сякаш прекарала много време сгъната в нечий джоб, показваше лаеща глава с муцуна.

— Това е Бобо — обясни Капитан Франк. — Баща ми го нарисувал на борда на кораба „Мери Джейн“, когато се връщали.

Гормън се вгледа в главата. Беше нарисувана анфас и представляваше овал с дръпнати очи — полукръг, който очертаваше муцуната и отворената уста с две редици остри зъби.

— Няма нито един косъм — продължи капитанът. — Няма дори вежди, нито мигли. И кожата му е бяла като корем на риба. Като албинос. Няма никакъв цвят, с изключение на очите. Баща ми казваше, че очите на съществото били сини като небето.