Малкаса Пойнт

— Могла е, но не го е направила. Старата вещица много внимава кого излага. Погледнете само кой е там. Вземете например детето Багли. Приятелят му Мейуд се измъкнал жив и изтичал при ченгетата. Как в този случай ще отрича убийството? Не го отрича. Превръща го в своя полза и поръчва нов манекен. Същото се отнася и за трите убийства през миналата година. Единият е Дан Дженсън, ченгето. Как ще се преструва, че нищо не се е случило? Ще Ви кажа нещо — той присви едното си око към Гормън. — Има много хора, които изчезват. Повечето ги е прибрал Бобо. Но старата Маги никога няма да ги изложи на показ, ако има начин да покрие истината. Иначе цялата къща щеше да е пълна с фигури на мъртъвци.

Изпи още една дълга глътка бира.

— Снощи изчезнаха четирима души — каза Гормън. — Семейство Крогън, което притежава мотела „Уелкъм Ин“…

— Боже мой!

— И един мой приятел.

Капитан Франк погледна навъсено към бирата.

— Колата на Крогънови бе намерена тази сутрин на пътя за магистралата.

— Значи ги е хванал. Ако бях на Ваше място, нямаше да се надявам да видя приятеля си отново. Нито пък семейство Крогън. Тяхното момиче, и нея ли я няма?

— Да.

Той въздъхна дълбоко.

— Тя беше страхотна. Виждал съм я на плажа. Винаги ми казваше по някоя любезна дума. По дяволите, защо не са били по-разумни? Човек не трябва да се приближава до онази къща! Освен ако не си търси смъртта. Трябва да са знаели това.

— Звярът напуска ли къщата?

— Със сигурност. Освен ако Уик и Маги не хващат жертвите. Погледнете тази двойка и ще разберете, че трудно могат да се справят сами. Навярно Бобо обикаля наоколо, по хълмовете зад къщата и по плажа. Преди дванайсет години едно момиче изчезна от съседната къща — кимна надясно. — Рай, съпругът й, се връща у дома късно вечерта, след като е бил в „Последен шанс“, а нея я няма. Хората решиха, че е избягала, защото Рай я биеше. Но аз знаех, че не е така и му казах. Той ме нарече луд стар отвратяга и ми каза да си гледам работата и да не му се бъркам в живота.

— И Вие ли мислите, че съм луд стар отвратяга?

— Не, моля Ви — увери го Гормън.

— Много хора го мислят. Ще си променят мнението през следващите дни, когато им поднеса тялото на Бобо.

— Възнамерявате да го убиете?

— Или аз Бобо, или той мене.

— Преследвали ли сте го някога?

— Естествено. Ходил съм и съм му устройвал засади.

Повече пъти, отколкото мога да броя. Но така и не се появи.

— Никога не сте го виждали?

— Нито веднъж.

— Търсили ли сте го в къщата?

— Не. Това би било нарушение на частна собственост.

Гормън овладя напиращата усмивка. Очевидно старецът се страхуваше да влезе в „Къщата на Звяра“.

— По всичко личи, че къщата е най-подходящото място да го намери човек.

Капитан Франк стисна бирената кутия и я хвърли от покрива на автобуса. Удари се в клона на едно дърво и падна на земята.

— Какво ще кажете, млади човече, ако хвърлите един поглед на моя албум?

— Какъв албум?

— Запазил съм всичко. Да, наистина. Ще се изненадате.

— Много бих искал да го видя.

Старият човек намигна.

— Така си и мислех. Вие сте много по-любопитен от другите — отблъсна се от градинския стол и тръгна нестабилно по покрива на автобуса. — Донесете бирата.

Гормън коленичи и видя как Капитан Франк слезе по дървената стълба. В мига, в който мъжът излезе от полезрението му, той извади джобния касетофон. Лентата продължаваше да се върти, но сигурно беше към края си. Старият дядка бе говорил почти час — и каква история разказа! Гормън не можеше и да иска да бъде по-доволен. Всичко се нареждаше в негова полза. Всичко! Пръстите му трепереха от вълнение, когато извади касетата, обърна я и я пъхна обратно. Постави касетофона в джоба и посегна към пакета с бири. Двете останали консерви подрънкваха, докато вървеше внимателно към стълбата.

Приближаваше се до нея с нарастваща тревога. Качването бе достатъчно неприятно, но подозираше, че слизането ще се окаже още по-лошо. Стълбата бе подпряна в задната част на автобуса, а най-високото й стъпало бе на нивото на кръста му. Какво ще стане ако се преобърне!

Гормън Харди, бележитият автор на „Ужасът при водопада на Черната река“, падна и се преби…

Капитан Франк стоеше долу и го наблюдаваше.

— Имате ли нещо против да ми държите стълбата?

Старият човек поклати глава, сякаш съжаляваше Гормън, след това пристъпи към стълбата и я хвана за отвесните прътове.

Ако си такъв юначага, помисли си раздразнено Гормън, защо се страхуваш да проследиш Звяра? Луд стар отвратяга, наистина. И при това страхливец.

Но историята бе златна и страхът на Гормън утихна, докато се чудеше какво ли ще му покаже старецът. Внимателно стъпи на стълбата. Тя леко се заклати. Стъпалата изскърцаха под тежестта му. Почувства слабост в краката си, които се разтрепериха. Но най-сетне постави крак на земята.

— Още сте здрав и читав — каза Капитан Франк.

Гормън се опита да се усмихне. Последва мъжа през струпаните празни бирени кутии по продължение на боядисания автобус.

— Вие ли сте нарисували този стенопис?

— Аз!

— Никога не съм виждал подобно нещо. Мога ли да направя една снимка?

— Заповядайте. Ще вляза вътре и…