Малки тайни

— Извинявай, Мерин — засмива се Вероник. — Не исках да те стряскам, но клиентката ти за един и половина е тук.

Мерин поглежда часовника. Един и половина. Мамка му! Мрази да кара клиентите си да чакат, но точно сега има нужда от поне десетина минути, за да се успокои и преосмисли всичко, което е научила за Макензи. Невъзможно е Сал да не я познава или поне да не е чувал за нея.

В Просър живеят едва седем хиляди души, по дяволите!

Трябва да му се обади веднага! Или… да изпрати съобщение на Пърл Уатс, която очевидно познава Макензи и майка ѝ достатъчно добре. Пърл със сигурност ще познава Сал и неговото семейство. Все пак живее в Просър, а Сал се прибира почти всяка седмица.

Мерин осъзнава, че Вероник я чака да каже нещо.

— Коя клиентка е за един и половина?

— Стефани Роджърс.

Веселият тон на рецепционистката изчезва и тя повдига вежди съвсем леко.

Мамка му! Както всеки клиент, така и Стефани мрази да чака, но за разлика от повечето клиенти, тя е доста изразителна, когато е недоволна.

Осъзнала, че не може да се измъкне от ситуацията, Мерин излиза от Фейсбук и бутва стола си назад.

— Идвам.

Принуждава се да проведе няколко безсмислени разговора, след което поздравява дългогодишната си клиентка. За нейно щастие Стефани обича да слуша собствения си глас. Тя е от Ню Джърси, макар да казва на всички, че е от Ню Йорк, и наскоро се е развела със съпруга си, който е с двайсет години по-възрастен от нея. Бракът им беше продължил по-малко от пет години. Двете с Мерин се движат в едни и същи социални кръгове и се разбират сравнително добре, въпреки че не прекарват много време заедно, освен ако не се засекат на някое благотворително събитие.

Любимото кученце на Стефани се беше разболяло и тя не може да спре да обяснява колко високи са били ветеринарните сметки, които бившият ѝ съпруг е отказал да плати. На Мерин не ѝ пречи, защото така може да мисли за други неща, докато се преструва, че я интересува какво има да каже Стеф.

— Все пак кучето е и негово, нали разбираш, Мер? Разбрахме се да си поделяме разходите по него, защото… Ами така е написано в документите за развода. Той е един шибан палячо, извинявай за израза. Изкарал е осем милиона само за последната година, но не може да си позволи да плати едни шибани три хиляди и петстотин долара, за да оперират шибаното ни куче? Понякога не мога да повярвам, че съм била омъжена за този човек. Хей, как е Дерек? Благодари се на бог скъпа, той е свестен.

— Съжалявам, Стеф, наистина звучи ужасно — промърморва Мерин и след секунда апликацията иззвънява в джоба ѝ.

Инстинктивно, Мерин замръзва на място — приложението „Шадоу“. Ножицата застива във въздуха и тя набързо си проверява телефона със свободната ръка. Нищо важно. Един от инвеститорите в Портланд закъснява за среща и се извинява на Дерек, като го уверява, че ще бъде там до пет минути. Мерин все още не е прибрала телефона си, и Дерек отговаря на Джордж, инвеститора, че току-що е седнал и няма проблем да изчака. Мерин въздъхва облекчено и се връща към подстрижката на Стефани:

— А как е Салти сега?

Наистина е страшно изтощаващо да шпионираш съпруга си.

— О, добре е. — Клиентката дори не забелязва, че Мерин е спряла да я подстригва за няколко секунди. Стефани е забила нос в телефона си. — Все същото малко диво лайно. Казвам ти, той е най-разглезеното чихуахуа на света. Онзиден изхвърча през задната врата. Помислих си, че съм го изгубила. Хубавото е, че така и нямахме деца, нали?

Стефани осъзнава какво е казала и застива за секунда. Вдига поглед и се взира в Мерин през огледалото.

— Боже мой, Мер, съжалявам, че го казах. Не знам кога да млъкна. Толкова съм несъобразителна, толкова съжалявам. О, боже мой!

На Мерин не ѝ пука. Хората са казвали много по-ужасни неща на скърбящи майки, при това нарочно. Думите на Стефани бяха минали покрай ушите на Мерин, но преди да увери клиентката си, че всичко е наред, апликацията иззвънява отново. Може би не трябваше да избира всички номера от списъка с контакти на Дерек, когато я инсталираше.

След сякаш цяла мъчителна вечност прическата на Стефани най-накрая е готова. Очевидно клиентката се чувства ужасно и Мерин решава да се възползва от момента и да се измъкне от ситуацията.

— Няма проблеми, Стеф. Имаш ли нещо против Джаки да ти изсуши косата? Днес трябва да си тръгна малко по-рано. Имаме нов продукт, който осигурява на косата топлинна защита, и съм сигурна, че много ще ти хареса. Ще направи косата ти толкова мека.

— Разбира се! — отговаря веднага Стефани.

При други обстоятелства нито един от ВИП клиентите, включително и Стефани, не би позволила на някого от другите стилисти да замести Мерин, но невнимателният ѝ коментар я беше поставил в ситуация, от която не може да се измъкне и да откаже на Мерин.

— Да, разбира се!

Мерин дава знак на Джаки да се приближи и се навежда да прегърне Стефани.

— Ще се видим след два месеца.

— Нека е по-рано! — извиква Стефани. — Ще се видим на Пролетния бал.