Малки тайни

— Недоволства, че я боли другата страна на тазобедрената става. Спомняш си колко трудно се възстанови от първата операция, нали?

— Да. — Мерин пуска водата. — Смениха ставата ѝ точно преди Себастиан да…

— Вярно.

— Трябва да я посетя. Чувствам се зле, че не съм идвала, откакто той… откакто се случи това.

От другата страна на линията следва дълга пауза.

— Тя разбира, Мерин. Но не мисля, че искаш да идваш. Тъжна картинка е. По цял ден седи и не прави нищо, освен да гледа сапунките си.

— Което значи, че определено трябва да я посетя — възразява Мерин. — Кога ще е удобно? Докога ще си там?

— Вероятно до утре. Но, Мерин, не е нужно…

— Сал, спри да бъдеш такова инатливо магаре. Искам да ви помогна. Този път мога да остана за по-дълго. Малко промяна в обстановката ще ми се отрази добре. Нямам нищо против да се измъкна от този проклет град.

Идеята за лозята, простиращи се с километри във всички посоки, я развълнува и тя започва да прави планове. Докато е там, може да отидат на винени дегустации. Мерин обожава дегустациите, а в района има над трийсет винарски изби, които предлагат тази услуга. Пък и когато Сал е с нея, не се налага да плащат. Все пак той е наследникът на винарни „Палермо“ и познава всички. Баща му може да е бил тиранин, но семейството им все още е дълбоко уважавано сред жителите на Просър.

— Ще се разберем допълнително — казва Сал. — Не знам кога ще е удобно…

— Може да се обадя на Лорна и да я попитам лично — дразни го Мерин.

Планирането не е най-силната ѝ страна, но ако чакаше той да потвърди кога ще е свободен, щеше да си чака вечно.

— Последния път, когато дойдох, тя много се зарадва. Ще ѝ донеса от онези романчета, които харесва…

— Сега си има и Киндъл.

— Може да я изведа на кино в Якима…

— Не може да седи дълго в киното, тазът ѝ…

— И да донеса дивидита. Трябва ми другарче да гледаме лигави романтични филми. Гледала ли е „Тетрадката“? Бих могла…

— Мамка му, казах не! — изкрещява Сал и Мерин застива. — Не иска да те вижда, разбираш ли? След баща ми, ти си второто най-голямо разочарование в живота на майка ми. Ти си тази, за която трябваше да се оженя, но не се получи. Боли я. Да те вижда и да гледа как не мога да преодолея раздялата ни. Мисли си, че си играеш с мен и не може да разбере защо сме приятели след всички тези години. Всеки път, когато те види, започва да се надява отново, че може би нещо ще се промени. Не мога да продължавам да я разочаровам постоянно, Мерин.

Дъхът му е накъсан и Мерин се моли Сал да успее да запази концентрация върху пътя пред себе си. Не може да повярва на ушите си. Никога не ѝ е говорил така. Не, никога не ѝ е крещял. Мерин винаги е била много внимателна с Лорна. Няма представа, че тя се чувства така… Няма представа, че това са истинските чувства на Сал.

— Остави майка ми на мира, Мерин.

— Добре — казва тя отсечено. Не може да прецени дали е наранена, или ядосана, или пък и двете. — Не е нужно да се държиш като кретен. Просто исках да помогна.

— На кого? — Гласът му отново е спокоен, но студен. — Винаги искаш всички да се съобразяват с теб. Всичко да се случва така, както ти искаш. По дяволите, Мерин, не е никак честно. Искаш да останеш със съпруга си, но постоянно го отблъскваш. Искаш да съм най-добрият ти приятел, но спиш с мен, защото се чувстваш зле. Искаш всички да знаят колко си успяла, но в същото време се държиш като разглезена съпруга трофей. Твърдиш, че не можеш да продължаваш да живееш, без да знаеш какво се е случило със Себастиан, само че когато разбереш, ще скочиш от някакъв шибан мост.

— Как смееш да…

— Такава егоистка си!

Гласът му се накъсва. Боже, нима плаче?

— Не живееш сама във вакуум, Мерин. Засмукваш ни като огромна черна дупка и ни държиш за заложници, заплашвайки ни, че ще се самоубиеш, ако чуеш новини, които не искаш да чуваш. Знаеш ли какво, Мерин? Майната ти! Аз бях дотук.

Мерин остава с отворена уста. Не знае как да му отговори и докато се опитва да измисли нещо, телефонът ѝ дава свободно. Сал ѝ е затворил. Не ѝ беше дал шанс да обясни. Да се защити.

Лорна ѝ беше казвала, че бащата на Сал обича да затваря, когато нещо не му харесва. За него беше важно да има последната дума и беше известен сред жителите на Просър с това, че тряска слушалки на телефони, врати или пък излиза бесен по средата на разговора. Сал Палермо-старши беше кретен, а крушата не пада по-далеч от дървото. Сал Палермо-младши се превръщаше в копие на баща си, когато се ядоса.

— Баща му беше с толкова лют нрав — каза Лорна на Мерин при последното ѝ посещение. Възрастната жена се усмихва, което е странно, имайки предвид, че съпругът ѝ я биеше през по-голямата част от брака им. — Джей Ар е същият. Става същият като баща си, когато не получи това, което иска.

— Джей Ар? — попита объркано Мерин.

А след това си спомни. В началото в колежа Сал използваше истинското си име, но в родния му град, Просър, всички, включително и майка му, го наричаха Джей Ар. Беше по-лесно за Лорна и служителите във винарната, за да може да правят разлика между него и баща му, които носеха едно и също име.