Малки тайни

Лайла Фигероа е на трийсет и четири и е най-младият член на групата. Майка е на три деца, работи като дентален хигиенист и е омъжена за Кайл, който е детски зъболекар. Двамата имат две малки момчета. Детето, което е изчезнало, се казва Девън, най-големият ѝ син, който е от предишна връзка. Един ден баща му, който нямал попечителство над него, го взел след училище и повече никой не го видял. Това се случило преди три години, когато Девън е бил на десет. За последно са го видели с баща му в Санта Фе, Ню Мексико. Лайла твърди, че Девън не е жертва на някакво мистериозно отвличане, но баща му е насилник. Когато синът ѝ бил бебе, баща му нарочно изгорил крачето му на котлона, защото малкият не спирал да плаче. Затова един ден тя си взела детето и напуснала мъжа си.

Саймън Полняк е единственият баща в малката им група. Управлява малък шоурум на „Тойота“ в Уудинвил и на всеки няколко месеца си сменя колата в зависимост кой нов модел тества. По-рано той идваше с жена си Линдзи, но двамата се разведоха преди шест месеца. След развода тя беше взела кучето им — смесена порода между лабрадор и пудел, а Саймън — групата. Той обича да се шегува, че сделката е била много по-изгодна за нея. Дъщеря им, Бриана, е била тринайсетгодишна, когато някакъв непознат по интернет я подлъгал, като се представил за шестнайсетгодишно момче на име Травис. Разследването установило, че Травис е двайсет и девет годишен служител на половин работен ден в склад за електроника, който все още живеел с родителите си, и когато Бриана изчезнала, той също се изпарил. Това се случило преди четири години и оттогава нямало никаква следа и от двамата.

Четиримата се събират в задната стая на „Големите дупки“ всеки първи вторник на месеца. От време на време към тях се присъединява някой новодошъл, защото Франсис поддържа Фейсбук страница, бяха закачили табелка на дъската за обяви в църквата „Св. Августин“ и имаха уебсайт. Групата лесно може да бъде намерена онлайн, но новодошлите обикновено не се задържат. Груповите срещи, и най-вече на тази група, не са за всеки.

Тази вечер имат ново попълнение. Франсис я представя просто като Джейми — без фамилия, или поне засега. Когато Мерин влиза в задната стаичка, по езика на тялото разпознава, че раната на Джейми е още прясна. Очите ѝ са подпухнали, бузите хлътнали, косата ѝ е влажна от душа, който вероятно се е насилила да си вземе, преди да излезе от къщи. Дрехите ѝ висят по нея, сякаш наскоро е отслабнала страшно много. Трудно е да се каже на колко е години, но Мерин подозира, че е в края на трийсетте. Марковата ѝ чанта „Коуч“ е оставена на пода до нея; носи модни сандали „Майкъл Корс“ и нервно поклаща крака. Изглежда като жена, която при други обстоятелства вероятно би ходила на педикюр, но сега ноктите ѝ бяха дълги, без лак.

Мерин поздравява всички. Преди да седне, тя си взема една кокосова поничка и си разменя съзаклятнически поглед със Саймън. Винаги е интригуващо да види колко време би издържал всеки новодошъл. Обикновено хората не успяват да издържат до края на първата среща. Реалността на живот като техния им идва в повече.

Чувството за вина е твърде силно.

— Кой иска да започне? — пита Франсис, оглеждайки присъстващите.

Джейми свежда глава. Лайла прочиства гърлото си и всички деликатно се обръщат към нея, давайки ѝ думата.

— Нещата между мен и Кайл не вървят. — Лайла изглежда отслабнала от последния път, когато я видя Мерин — тъмните кръгове под очите ѝ сякаш са станали още по-тъмни. Облечена е с дънки и дебел пуловер с едра плетка и пайетена малинка на гърдите. Лайла обича да носи „кичозни дрехи“, най-вече заради малките пациенти в зъболекарския кабинет. Класическата ѝ поничка с глазура стои недокосната, но тя постоянно отпива от кафето си. Червилото ѝ е избледняло и сухите ѝ напукани устни се виждат по-ясно.

— Не знам колко време ще можем да продължим да се преструваме, че всичко е наред. Караме се постоянно, а скандалите са направо грозни. Крещене, удряне по стената, чупене на разни неща. Той мрази факта, че идвам тук. Твърди, че отказвам да продължа напред. — Лайла оглежда всички в стаята, а от цялото ѝ същество се излъчва пълно изтощение. — Мислите ли, че това правим тук? Отказваме да продължим напред?

Разбира се, че точно това правят. Но Мерин не го казва на глас, защото никой от тях не би искал да го чуе.

Саймън е започнал втората си поничка и Мерин предполага, че ще си вземе и трета, преди да си тръгнат. Откакто се раздели с Линдзи, е напълнял в корема и лицето и си е пуснал брада, за да скрие закръглената си брадичка. Косата му е рошава, с къдрици, щръкнали на всички страни. Може да ги укроти във фризьорския салон, но Мерин не знае как да му предложи помощта и уменията си, без да прозвучи снобарски. Според нея другите вече я мислят за префърцунена; не помагаше и фактът, че тази вечер е с роклята на „Шанел“, с която беше на работа.