Малки тайни

Пръстите ѝ са изтръпнали, зрението ѝ замъглено, а главата я боли ужасно заради махмурлука, но Мерин все пак му отговаря. Едва-едва, но все пак успява да му напише нещо. Съобщението ѝ, както винаги, е кратко, но на Сал не му е нужно повече. Ще провери пак как е довечера преди лягане. Той знае, че времето от събуждането сутрин до заспиването вечер е най-тежко за нея, защото именно тогава на Мерин ѝ е непосилно да се справя с реалността, в която живее.

До нея леглото е празно. Възглавницата е идеално бухната, а чаршафите са безупречно оправени. Дерек не е спал вкъщи тази нощ. Явно пак е извън града по работа. Тя не знае кога ще се прибере. Забравил е да ѝ каже вчера, преди да излезе, а тя е забравила да попита.

Бяха изминали четиристотин осемдесет и пет дни, откакто бе загубила Себастиан.

Това значи, че четиристотин осемдесет и пет вечери не е къпала сина си, не му е обличала чиста пижамка, не го е слагала да спи и не му е чела „Лека нощ, луна“. Четиристотин осемдесет и пет сутрини се е будила в тиха и празна къща, лишена от смях, тропащи крачета, викове „Мамо, избърши ме“, идващи от банята в дъното на коридора, защото макар и вече да ходеше сам до тоалетна, Себастиан все пак бе на четири и все още имаше нужда от помощ за някои неща.

Четиристотин осемдесет и пет денонощия на безкраен кошмар.

Паниката я завладява пак. В продължение на една минута Мерин прави упражненията за дишане, на които я е научил терапевтът ѝ. Най-лошото отминава и тя пак може да се държи нормално. Всъщност вече нищо не ѝ се струва нормално, но в някои дни просто успява да се преструва по-умело от други. Като цяло беше спряла да плаши хората. Преди четири месеца се прибра вкъщи. Рутината, която ѝ носеше работата, ѝ се отразяваше добре — даваше ѝ повод да се махне от къщата, имаше график, който да следва през деня, и я разсейваше от постоянните мисли за Себастиан.

Спуска ходила от ръба на леглото и потръпва, усетила остра болка в слепоочията си. Изпива на един дъх мултивитамините и хапче лексапро с малко топла вода и само след пет минути вече е под душа. Четиридесет и пет минути по-късно излиза от банята напълно облечена, гримирана и с прическа. Чувства се по-добре. Не чудесно — все пак детето ѝ е безследно изчезнало и това е изцяло по нейна вина, — но все пак има моменти, в които не се чувства така, сякаш отчаяно се държи за конец, който се протрива между пръстите ѝ. Този ден е такъв. Мерин го счита за своя малка победа.

Денят минава бързо. Четири подстригвания, двойно боядисване и балеаж, след което среща на персонала в салона, на която тя присъства, но Сейди води. Точно след като Сейди роди, Мерин я повиши в главен управител и ѝ предложи солидно увеличение на заплатата и сега Сейди ръководи трите салона. Още преди да се случи нещастието със Себастиан, Мерин не можеше да си представи какво ще прави без Сейди, а сега — още повече. В продължение на цяла година Мерин изпитваше нужда да си остане вкъщи и да рухне на спокойствие, докато накрая Дерек и терапевтът ѝ не настояха, че е дошло време да се върне на работа.

Тя продължава да наглежда всичко, все пак бизнесът е неин, но прекарва повечето си време сред стилистите — там подстригва и боядисва косата на отбрана група дългогодишни клиенти, които нарича ВИП. Всеки един от тях е безумно богат. Доста са и сравнително известни знаменитости, но в края на деня всеки един от тях плаща по шестстотин долара на час, за да може Мерин Мачадо от „Мерин Мачадо Фризьорски салон & спа“ да се погрижи лично за косите му.

Защото някога тя беше име. „Вог“, „Алюр“ и „Мари Клер“ представяха прическите ѝ. Беше супер да си Мерин Мачадо. Някога, когато хората потърсеха името ѝ в Гугъл, излизаха резултати, свързани с трите най-известни жени с името Дженифър в Холивуд — Лопес, Лоурънс и Анистън. Някога Мерин лично се грижеше за косата им. Но сега тези статии са отстъпили място на онези, другите — статиите, свързани с изчезването на Себастиан. Статиите за безрезултатното мащабно издирване на детето. С оплакванията, че двамата с Дерек са получили специално отношение от полицията, защото Дерек също е известен, а с Мерин са богата двойка с връзки, които стигат чак до шефката на полицията. Всъщност това твърдение беше доста преувеличено — двамата я познаваха бегло и я бяха виждали само на няколко благотворителни събития през годините. И идваше ред на статиите, изпълнени със слухове, че Мерин се е опитала да се самоубие.

Сега тя не е нищо повече от живото предупреждение, че това нещастие може да се случи на всекиго.

Идеята да работи сред другите стилисти беше на Сейди. На Мерин ѝ се отразява добре да работи с коса. Доставя ѝ удоволствие. А когато разбърква бои, прави кичури и подстригва с ножиците, тя чувства, че е дошла на себе си. Пък и я бива за тази работа.

Сега на стола ѝ седи жена на име Аврора, която е дългогодишна клиентка и е омъжена за пенсиониран моряк от Сиатъл.