Малки тайни

Възрастната жена, която ѝ помагаше, беше изместена от три загрижени дами на различна възраст. Изпратиха нечий съпруг да уведоми охраната. Дерек се появява няколко минути по-късно, задъхан, защото е тичал от другата страна на базара. Той хвърля един поглед към жена си, която е без Себастиан, и изражението му застива. Изглежда така, сякаш почти е очаквал, че докато се добере до тях, всичко ще се е решило от само себе си, а неговата задача ще е само да предостави утеха на уплашената си, но облекчена съпруга, и стреснатото си, разплакано дете. Защото Дерек го бива да утешава. Но той не заварва разплакано хлапе и облекчена съпруга и замръзва на място, парализиран от това, че не знае как да се справи със ситуацията.

— Какво стана, по дяволите, Мерин? — избухва съпругът ѝ. — Какво си направила?!

Подборът му на думи е ужасен, защото те звучат по-обвиняващо, отколкото е възнамерявал. Тонът му е остър и тя потръпва, знае, че този въпрос ще я преследва до края на живота ѝ.

Какво е направила? Загубила е сина им, ето какво е направила. Готова е да поеме цялата вина и да се извини хиляди пъти на всички, когато го намерят, защото ще го намерят, трябва да го намерят, и когато го намерят, и той е в безопасност в прегръдките ѝ, тя ще се почувства като пълна глупачка.

Отчаяно очаква мига, в който ще се почувства като идиотка.

— Преди секунда беше тук, пуснах ръката му, за да ти отговоря и в следващия миг вече го нямаше.

Изпаднала е в истерия, а хората не просто се взират, а спират, предлагат помощта си и питат как изглежда малкото момченце, което се е отдалечило от майка си.

Двама охранители, облечени с тъмносиви униформи, се приближават, водени от услужливия съпруг на една от трите жени, който вече им е обяснил, че търсят малко момченце е пуловер на лисица.

— Не е лисица! — отсича ядосано Мерин, но изглежда, малкото избухване не пречи на никого. — Еленче. Пуловер с еленче е, кафяво-бял, с черни копчета за очички…

— Имате ли снимки на сина си с пуловера? — пита един от охранителите и тя впряга цялата си воля, за да не му се разкрещи, защото въпросът му е толкова тъп.

Първо, колко точно биха били четиригодишните дечица на този базар, които имат ръчно изплетен пуловер? И второ, разбира се, че има снимка на сина си, и тъкмо защото ѝ е син, телефонът ѝ е пълен с негови снимки.

Те вземат снимката и я предават нататък. Но все пак не го намират.

Десет минути по-късно се появява и полицията. Ченгетата също не го намират.

Два часа по-късно, след като полицейското управление на Сиатъл е прегледало всички записи от камерите за видеонаблюдение, тя и Дерек се взират невярващи в монитора, където едно малко момченце, облечено с пуловер с еленче, излиза от базара, хванало за ръка някого, чието лице не се вижда. Двамата изчезват през най-близкия изход до паркинга, но това не значи, че все пак са отишли там. Синът им държи близалка в свободната си ръка и тя е пъстроцветна и със завъртулки — точно такава, каквато майка му би му купила, ако имаше възможността да го направи. Човекът, който му е дал близалката, е облечен от глава до пети с костюм на Дядо Коледа — от черните ботуши до рошавите вежди и бялата брада. Ъгълът, под който снима камерата, прави невъзможно да се види ясно лицето му. Нито да се прецени дали е мъж, или жена.

Мерин не може да възприеме това, което вижда, и ги моли да превъртят и пуснат записа отново и отново, взирайки се с присвити очи в монитора, сякаш ще може да забележи нещо повече от това, което всъщност ѝ показват. Записът е накъсан, насечен, по-скоро прилича на серия стари кадри, които биват възпроизвеждани последователно, а не цялостен видеозапис. Всеки път, когато го гледа — моментът, когато Себастиан изчезва от обхвата на камерата, е ужасяващ. Една секунда той е там, крачето му прекрачва прага на вратата. А на следващата, в следващия кадър, него вече го няма.

Там. Няма го. Превъртане. Там. Няма го.

Някъде зад нея Дерек крачи напред-назад и води разгорещени разговори с охраната и полицията, но по-голямата част от разговора им е заглушена от собствената ѝ паника и тя успява да различи само отделни думи — отвлечен, откраднат, „АМБЪР Алърт“2, ФБР. Не може да приеме, че това наистина ѝ се е случва. Сякаш се случва на някого другиго. Като на филм.

Някой с костюм на Дядо Коледа бе отвлякъл сина ѝ. Съзнателно. Целенасочено.