Малки тайни

Тя пъхва телефона в джоба си и напомня на Себастиан за сделката им. Преговорите — като цяло, доста ново понятие и за двама им — започнаха, когато преди няколко месеца той реши да откаже да се изкъпе. „Ако се изкъпеш, ще ти прочета още една приказка за лека нощ“, беше казала тя и всичко мина по мед и масло. И двамата бяха спечелили от кратките им преговори. Оттогава насетне къпането минаваше без значителни проблеми, а след това Бас отпускаше приятно ухаещата си главица на бузата ѝ и Мерин му четеше любимите приказки от собственото си детство. „Любопитният Джордж“ и „Луна за лека нощ“ се повтарят всяка вечер. Мерин много обича малкия им ритуал преди лягане и се страхува от деня, в който синът ѝ ще откаже да се гушка в нея и ще започне сам да си чете книги в леглото.

Засега обаче Себастиан млъква, когато тя деликатно му напомня, че може въобще да не получи близалка, ако изхленчи още веднъж. Уморена е и ѝ е също толкова горещо, колкото на Бас, пък и е гладна — да не говорим за липсата на кофеин в организма ѝ. Ще се наложи захарта, а и кафето, да почакат. Трябва да се срещнат с Дерек в най-стария „Старбъкс“ на света, който е точно до магазина за сладки изделия, но дотогава нито един от двамата няма да получи своето лакомство. Първо да свършат с покупките.

Последният подарък от списъка ѝ е за Сейди, управителката във фризьорския салон на Мерин, който се намира в центъра на града. Тя е бременна в шестия месец и намеква, че ще напусне работа, за да бъде домакиня. Макар че Мерин уважава всяка жена и избора ѝ да направи най-доброто за себе си и семейството си, тя наистина не би искала да я загуби. Сейди бе споменала, че е видяла първото издание на книгата „Зайчето Бенджамин“ от Беатрикс Потър в една антикварна книжарница в долната част на базара. Ако не го бяха купили вече, Мерин щеше да ѝ го вземе. През последните години Сейди се беше доказала като ценен служител и заслужаваше нещо специално. Може би това щеше да ѝ припомни колко обича шефката — и работата си — и тя ще реши да се върне след майчинството.

Себастиан отново се дърпа напред, но Мерин го държи здраво за ръката и го насочва към книжарницата, където с облекчение научава, че все още имат първото издание на книгата. Докато плаща, тя успява да добави върху плота и няколко книги за костенурката Франклин. Вече насочили се към горната част на базара, телефонът ѝ извибрира още веднъж. Този път е съобщение.

Мачът е свършил. Дерек е, слава богу. Помощта му щеше да е добре дошла.

Идвам към вас. Къде сте?

Усеща как лепкавата ръчичка на Себастиан се изплъзва от нейната. Всичко е наред — все пак има нужда от двете си ръце, за да отговори на съобщението. При всички случаи момченцето е точно до нея и както никога, успява да се движи наравно с отривистите ѝ крачки: ръчичката му се притиска в крака ѝ, докато те забързват още повече към улицата, където е магазинът за сладки изкушения. Обещанието си е обещание, но трябва да признае, че мисълта за шоколадов трюфел с малинов пълнеж, който се топи в устата ѝ, я улеснява в желанието да го удържи.

Отиваме към луксозния магазин за сладки изделия, а след това към „Старбъкс“ — отговаря му тя. — Искаш ли нещо?

Такота — пише съпругът ѝ. — Прегладнял съм. Нека се срещнем до камиончетата за храна?

Мерин се намръщва. Никак не харесва тези такота от камиончетата за храна, нито уличната храна като цяло. Последния път, когато беше яла такота оттам, получи хранително натравяне.

No bueno1 пише тя. Защо на връщане не спрем във „Феникс“ и не си вземем сандвичи с дърпано телешко? Месото е много по-добро.

Гладен съм СЕГА, отговаря Дерек. Имам нужда от нещо, което да залъже глада. О, и, ако бъдеш добричка, скъпа, довечера ще ти дам много по-добро парче месо.

Тя завърта очи. Има приятелки, които се оплакват, че съпрузите им вече не флиртуват с тях. Нейният пък никога не спира.

Добре. Вземи си мазно тако, но си ми длъжник, отворко!

Добре, супер, защото вече съм се наредил на опашката. Изпраща ѝ намигащо емоджи.

Ще се видим скоро. Ще взема чурос за Бас.

Готова да откаже пържения десерт, изведнъж тя осъзнава, че вече не усеща ръката на Себастиан върху крака си. Вдига поглед от екрана на телефона и оправя дръжката на чантата си, която натежава с всяка изминала секунда. После поглежда отново надолу, а след това и наоколо.

— Бас? Себастиан?!

Няма го никъде. Тя инстинктивно се заковава на място и някакъв човек се блъска в гърба ѝ.