Матю Райли Турнирът

Преди да влезем в града господин Аскам ни беше посъветвал двете с Елси да облечем подобни одежди -шалове, които покриваха главите ни. и наметала, спускащи се чак до китките и глезените. Подчиних се, но не и преди да попитам защо е нужно това.

- Някои мюсюлмански духовници смятат, че разбунената жена може да смути слабините на мъжа и да го предизвика да извърши нещо нередно - отвърна той. - Затова настояват жените да се покриват на обществени места.

- Но това е абсурдно! Защо жената трябва да променя облеклото си, след като проблемът е в страстите на мъжа? Защо не призовават мъжете мюсюлмани да се владеят повече?

Господин Аскам тъжно сви рамене.

- Открил съм, че няма особен смисъл да разпитваш хората относно религиозните им порядки. Нещата, които се правят в името на религията, не винаги са религиозни. Често в основата им има по-първични причини.

Точно тогава завихме и излязохме на широк площад; пред нас се издигаше огромната куполна сграда, която бях видяла през омарата.

Тя властваше над всичко, подобно на крал на трона си - великата катедрала на Светата мъдрост. Известна на турците като „Ая София", на латински като „Sancta Sophia" и на европейците като ,.Света София", тя бе шедьовърът на архитекта Исидор от Милет.

Изумителната сграда започваше от ниска квадратна подобна на крепост основа и се издигаше към небето в поредица куполи, поддържани от гигантски колони и подпори, докато не достигаше най-голямата полусфера, зашеметяващия основен купол, кацнал върху цялата постройка.

Този основен купол, обясни учителят ми с по-голям ентусиазъм от обичайния си, представлявал най-великото постижение на инженерната мисъл в целия свят. още повече че бил построен през шести век. Самият купол беше широк цели сто стъпки и покриваше изцяло огромния централен кораб на църквата, издигайки се на невероятните двеста стъпки над пода.

- До неотдавна никоя друга катедрала в християнския свят не е можела да се доближи до тази по размери и оригиналност на проектирането - каза господин Ас-кам. - Сякаш знанието, необходимо за построяването й, е било изгубено за цяло хилядолетие и е било преоткри-то съвсем наскоро. Първоначално е била построена като християнска църква, но с падането на Константинопол през хиляда четиристотин петдесет и трета мюсюлманите я превърнали в джамия. Обърни внимание, че ми-нарето е от съвременни тухли. - Той посочи стройната кула от червени тухли, разположена до основната постройка. - И тъй като е с християнски произход, въпреки колосалните й размери и майсторската й изработка мнозина мюсюлмани от града изпитват безразличие към „Света София" и отказват да се молят в нея.

Аз определено не изпитвах безразличие. Зяпах нагоре в абсолютна почуда, смирена от нейната дълга история, великолепие и огромни размери.

Продължихме нататък, като заобиколихме „Света София" и се насочихме към двореца на султана, разположен на самия връх на полуострова.

Имах чувството, че навлизам в някакъв приказен екзотичен свят. Англия с нейното сиво небе, кални улици, враждуващи херцози и спорове около наследяването на престола изглеждаше абсолютно дива и назадничава страна в сравнение с това.

След като видях Константинопол, вече разбирах защо моят учител така бе настоявал да ме доведе тук.

1

Аворецът на султана

Подминахме „Света София" и стигнахме до двореца на султана.

Кацнал на високия полуостров, гледащ към Мраморно море на юг и Босфора на изток, дворецът заемаше най-стратегическата и доминираща позиция в града и имаше свои собствени защитни стени, от които се издигаше поразителна кула.

- Кулата се нарича Адалет Кулеси, което означава Кула на справедливостта - обясни господин Аскам. - Мюсюлманите се гордеят, че са справедливи и честни хора.

- Такива ли са?

Господин Аскам наклони глава.

- Някои казват, че са прекалено отдадени на стремежа си към справедливост. На крадците им режат ръцете. Прелюбодейците се пребиват с камъни. Според теб това справедливо ли е?

Замислих се.

- Престъпленията трябва да се наказват, за да се поддържа ред.

- Така е. Но не трябва ли наказанието да е съпоставимо с престъплението? - отвърна учителят ми. - Ако екзекутираме всеки прелюбодеец в Англия, населението би намаляло наполовина.

- В Англия бесим крадците - казах аз. - А тук те само губят ръката си. Суровите и бързи наказания осигуряват спокойни улици.

- Определено - съгласи се господин Аскам, докато минавахме покрай млад мъж с чуканче вместо дясна ръка. - Въпросът, който трябва да си зададе всяко общество, е какъв натиск са готови да приемат хората в замяна на сигурността на самите тях и на имуществото им?

Намръщих се.

- Не мисля, че мога да отговоря на това.

Господин Аскам се усмихна.

- Радвам се да го чуя. Защото отговорът на този въпрос се свежда до балансирани действия от страна на всеки крал и кралица. Тираничните владетели губят престола и главата си. Слабите биват манипулирани от коварни лордове и двулични съветници. Успешните владетели намират баланс, който отговаря на епохата им.

Кимнах към двореца пред нас.

- А според вас султан Сюлейман успешен владетел ли е?