Матю Райли Турнирът

- За арабите и мюсюлманите по принцип е изключително обидно да покажеш на някого подметката на обувката си. Младите мюсюлмани са протестирали срещу възгледите на кардинал Фарнезе. _ Господин Аскам се обърна към Микеланджело. -Което повдига въпроса защо папа Павел е изпратил не ДРУП а именно Фарнезе?

- Лично аз смятам, че понтификът е искал да бъде провокативен, да жегне султана по време на голямо международно събитие като това. Султанът няма да посмее да посегне на гостуващ римски кардинал, дори да е противен като Фарнезе. Това би го опозорило пред света, който султанът иска да впечатли.

- Не знаех, че папата се занимава с такива дребнави интриги.

Микеланджело поклати глава.

- Най-голямата радост в живота ми е била да създавам творби за славата на нашия Господ и Неговата църква. Само че понякога ми се иска Господ да избира по-добри хора.

Микеланджело ни покани да отидем с него до кухните на двореца, където искал да се срещне с помощника на главния готвач, някой си Брунело Борджия.

- Брунело е най-добрият готвач във Флоренция -обясни Микеланджело, докато вървяхме към района на кухните в ъгъла на двора. Над тях се издигаха гигантски комини, по един на всяка гигантска печка. - Султанът го извика в Константинопол специално за този случай. Тук е от три месеца, учи местните готвачи как да приготвят ястия за европейските гости. Много съм любопитен да видя кухните. Чувал съм, че били по-големи от всичко съществуващо в Италия.

Великият художник закрачи енергично пред нас.

- Откъде се познавате с Микеланджело? - попитах шепнешком учителя си. докато бързахме след него.

Господин Аскам ме изгледа косо.

- Това изненадва ли те?

- Донякъде.

- Трябва да призная, че ми доставя голямо удоволствие да те изненадвам. Преди няколко години Микеланджело прочел един мой трактат за образованието. който написах като студент, и ме покани в Рим. Разбира се, моментално се отзовах на поканата. В крайна сметка обучавах негов млад роднина половин година и междувременно се сприятелихме. Гледах го как рисува част от „Страшният съд" и това е едно от най-вдъх-новяващите неща в живота ми.

Изобщо не се бях замисляла, че учителят ми е имал друг живот преди да започне да обучава мен, да не говорим за живот, изпълнен с пътешествия в далечни земи и срещи с велики художници.

Имаше и още нещо.

- А какво е станало със сина на херцог Къмбър-ланд в Кеймбридж? Баща ми също го споменава в бележката си до вас.

Лицето на господин Аскам помръкна.

- Изключително неприятна история, свързана със сина на влиятелен мъж и неговите... отвратителни... склонности. Не е за моминските ти уши.

- Да не би да е нещо свързано със страст? - попитах с глас, който се надявах да прозвучи зрял и опитен. -Или дори с разврат?

Учителят ми ме изгледа продължително, после каза:

- Наистина е свързано с поривите на младежа. Наемал проститутки от близките градчета и... правел с тях разни неща... а после ги убивал. Но не е нужно да знаеш цялата долна история. Аз бях въвлечен в нея като безпристрастен съдия по въпроса, но поради моето... ами, прекалено любопитство, открих повече, отколкото би искал да научава човек. А сега ще те помоля да преминем на по-приятни теми и да се насладим на прекрасната вечер.

Докато казваше това, минахме през голям вход в самия ъгъл на двора и се озовахме в кухните.

Сякаш бях влязла в препълнена с хора лудница — бързащи робини. викащи готвачи, ревящи огньове, пушещи пещи, въртящи се шишове, кудкудякащи пилета, крякащи гъски, блъскащи сатъри и най-невероятната и приятна смес от аромати, която бях помирисвала през краткия си живот.

Над цялата тази врява се извисяваше гласът на главния готвач, дебел мюсюлманин с окървавена престилка и огромен тюрбан.

До него, пред дългата маса, командващ своя малка войска турски готвачи, стоеше набит брадат мъж, италианец на вид, с малко разпятие на гърдите -Брунело Борджия.

- Защо султанът е сметнал за нужно да кани европейски готвач в Константинопол? - Тукашната кухня определено ми беше харесала. - Когато човек пътешества, не е ли по-добре да опита непознатите местни ястия?

- Определено трябва, но търбусите на старците не понасят новите храни така. както стомасите на младите - с мека усмивка отвърна господин Аскам. - Често се случва посетителите на тези земи да се разболеят тежко, след като са опитали местните подправки и меса. Султанът е постъпил изключително мъдро, като е осигурил алтернатива за почитаемите си гости.

Насред хаоса Брунело видя Микеланджело, незабавно избърса ръце в престилката си и забърза към нас.

Към него се присъедини жена, която беше колкото висока, толкова и широка, а също и длъгнесто момче на около петнайсет.

- Сеньор Буонароти. - Брунело се поклони. - Добре дошли в кухнята. За мен е чест.

- Брунело — отвърна Микеланджело, - честта е моя. Вие самият сте художник. Единствената раз-

лика помежду ни е в това, че вашето изкуство се консумира в буквален смисъл от публиката и, за съжаление, не остава за идните поколения. Неговата наслада е на момента.