Матю Райли Турнирът

Ходът матира Драган, макар че господин Джайлс явно каза нещо повече от: „Шах и мат". Мачът приключи и грамадният влах ядосано напусна подиума, като мърмореше и жестикулираше просташки.

Когато по-късно господин Джайлс се върна при нас с уморена усмивка, го попитах какво точно е казал на Драган в края на играта.

Господин Джайлс сви срамежливо рамене.

- Казах му: „Шах и мат, копеле мръсно. И иди да ебеш своята майка".

Партиите на господин Джайлс приключиха много преди другия четвъртфинал, който се играеше на втория подиум - онзи между Назирудин и Ибрахим.

Въпреки нечестните похвати и грубите обиди, стратегически погледнато двубоят между господин Джайлс и Драган беше съвсем пряк сблъсък, с много дръзки ходове и принудителни размени на фигури. Двубоят на Назирудин и Ибрахим бе по-заплетен и мъчителен. За времето, за което господин Джайлс и Драган изиграха седем игри, другите двама съперници бяха завършили само четири, като всеки имаше по две победи.

След като оставихме господин Джайлс да приема сърдечните поздрави на другите делегации (нашият играч искаше да гледа и края на другата среща), ние

с господин Аскам и Елси си тръгнахме от „Света София". Учителят ми беше решил да посвети остатъка от деня на разследването.

И по-точно искаше да говори с бореца Дарий.

През целия следобед го издирвахме в двореца, обикаляхме от двор на двор, разпитвахме стражи, слуги и гости дали не са виждали прочутия спортист.

Но никой не го беше зървал и никой нямаше представа къде е.

Дарий беше изчезнал.

Полземният свят

След възбудата от победата на господин Джайлс през деня и следобедното търсене на Дарий учителят ми се оттегли веднага след вечеря и бързо потъна в дълбок сън. Господин Джайлс също заспа от изтощение след битката с влаха.

Така останах под опеката на Елси. а тя имаше една-единствена цел тази вечер.

- Ела, Беси! Ела да видиш с очите си какво представляват сбирките на принца. Чух. че тази нощ партито щяло да се проведе в банята на баща му. След малко имам среща със Зубайда при входа на харема. Ела! Сега е моментът и ще дам на бъдещия султан да вкуси английската ми роза!

И така отидох с Елси, увита в наметало с качулка, с ум, безнадеждно разкъсван между невинен трепет, скрита възбуда и чисто любопитство. Едно беше да слушам за подвизите на Елси, но съвсем друго - да ги видя с очите си. Едва не подтичвах, за да не изостана.

Срещнахме се със Зубайда при главния вход на харема. Зубайда беше облечена в леко наметало с копче на шията - от време на време ветрецът го разтваряше и виждах, че под него носи много къса рокля от тънък, почти прозрачен плат с дълги цепки на двете бедра.

Отидохме до стражите, но те реагираха странно -казаха, че ще пуснат само Елси.

- По заповед на принц Селим - каза единият. - Тази вечер само малцина избрани ще участват в събирането. Ти си една от тях, но те - той кимна към Зубайда и мен — не са.

Елси се обърна към нас и ни погледна слисано. Макар да бе вярна на приятелките си, тя имаше намерения за нощта и искаше от нас разрешение да я оставим, за да ги осъществи.

- Върви, Елси - казах аз. - Ще се наложи да видя някой друг път сбирките на престолонаследника.

Зубайда не изглеждаше толкова склонна Елси да отиде без нея, особено като се имаше предвид, че именно тя й беше осигурявала достъп до тези партита за подбрани.

- Зу-зу? - умолително рече Елси. - Имаш ли нещо против?

- Ох. върви - отвърна Зубайда. - Върви.

Елси изписка възторжено.

- Утре ще ви разкажа! - После ни прегърна и се втурна между стражите в тайния свят на харема.

Двете със Зубайда останахме да стоим отпред, разочаровани и умърлушени.

После Зубайда ме дръпна по-далеч от стражите.

- Знаеш ли, има и други начини да се стигне до затворените части на двореца. Ела с мен.

Забързахме в нощта.

Зубайда ме поведе към малка градина в северния край на Четвъртия двор.

В тази донякъде уединена част на двореца имаше множество горички и градини - приличаха на оградени с решетъчни стени миниатюрни дворове. Повечето цветя бяха лалета, но точно тази градина бе посветена на розите. В центъра й весело ромонеше малък фонтан.

Зубайда се огледа крадешком и влязохме в градината. Там Зубайда взе запалена факла от скобата й на

стената, бързо коленичи до фонтана и повдигна една решетка в плочника.

- Израснала съм в двореца и когато бях малка, по-големите ме запознаха с подземния свят - каза тя. -Подобно на всички деца, обичахме да си играем в старите канали и цистерни. Тунелите и залите долу минават точно под харема.

Под отвора зееше мрак. Чувах въздишките на въздуха някъде дълбоко долу - звуци на обширно пространство.

Зубайда влезе в дупката и започна да се спуска по някаква стълба.

- Нали не се страхуваш от тъмното, принцесо? -подхвърли ми предизвикателно и изчезна заедно с факлата. Отекващият й глас добави: - И нагласи решетката на мястото й.

Поколебах се за момент, неуверена и малко уплашена, но накрая гордостта и любопитството надделяха и забързах през отвора след Зубайда.