Матю Райли Турнирът

Макар на книга баща ми да беше крал на Франция. подобна титла изглеждаше трън в очите на местните жители, така че пътувахме през земите на франките инкогнито и криехме положението си дотам, че дори не оставахме да нощуваме в домовете на кралските роднини.

Вместо това отсядахме в таверни и ханове, които обикновено воняха и представляваха мръсни дупки, неподходящи и за кучета, та какво остава за човешки същества. На няколко пъти (да, точно така!) спахме дори в колите край пътя. а гвардейците стояха на стража.

Макар да бях донякъде натъжена в Уайтхол от забавленията на сънародниците ми, бях потресена от начините, по които се забавляват френските селяци - от необузданото им пиянство и гуляи, от ужасяващата им лична хигиена. Напълно нормално беше човек да се изпикае в канавката, след което с мръсните си ръце да хване кокоша кълка и да я оглозга.

Споделих това с учителя си и го попитах с какво подобни гледки биха могли да допринесат за кралското ми образование.

- Бес - рече той. - Мнозинството от придворните може изобщо да не мислят, че някога ще седнеш на трона на Англия, но във въпросите на наследяването човек никога не трябва да изключва дори малко вероятните наследници. Ако Едуард се разболее от шарка, а Мери с нейната гореща набожност оскърби двора, току-виж си се оказала кралица на Англия, Ирландия и Франция. И ако това стане, образованието, което си получила от мен, ще е решаващо за това дали ще си добра кралица. Това пътуване ще е най-лесният урок, който съм ти давал, защото единственото, което се

иска от теб, е да гледаш. Гледай и наблюдавай обичаите, заниманията и нравите на истинските хора, защото кралят или кралицата властват именно над тях.

Макар да не бях напълно убедена, обещах да го правя.

Всяка вечер, където и да отсядахме, господин Аскам и господин Джайлс играеха шах. Обикновено господин Джайлс печелеше, но след дълга игра. когато на дъската оставаха само няколко пешки и царете. Често си лягах преди да са приключили.

Един ден попитах учителя си защо господин Джайлс трябва да играе всяка вечер, щом и без това е толкова добър играч.

- Особено важно е господин Джайлс да запази ума си бистър и буден - отвърна господин Аскам. — Играенето на шах не се различава от който и да било друг спорт. Също като при рицарските турнири и стрелбата, човек трябва да поддържа мускулите си подготвени и във форма.

- Спорт? Нима наричате шаха спорт?

- Ама разбира се! - Господин Аскам сякаш се изненада от думите ми. - При това най-великият от всички спортове, тъй като поставя противниците в абсолютно еднакви изходни позиции. Размерът няма значение в шаха. Нито възрастта или - млада госпожице - полът. И двамата играчи имат едни и същи фигури, които се движат според едни и същи правила. Шахът е спортът на всички спортове.

- Но спортът е физическо занимание. Нима определението на спорт не включва изискването играчът да се изтощи от усилията по време на играта или най-малкото да се изпоти, докато я играе? Шахът е просто салонна игра. в която подобни неща няма.

- Салонна игра! Салонна игра!? — възмутено възкликна господин Аскам. Но вместо да спори още с мен, просто кимна кротко. - Добре. Да приемем засега

твоята дефиниция и като гледаме предстоящия турнир, да видим дали шахът може да се смята за спорт съгласно това определение.

Докато играеха вечерните си партии, господин Аскам и господин Джайлс разговаряха непринудено -обсъждаха пътуването, възхода на Мартин Лутер или някаква друга тема. предизвикала интереса им.

Възхищавах се на лекотата, с която си бъбреха. Двамата бяха просто добри приятели - чувстваха се толкова удобно един с друг, че можеха да разговарят за всичко, от честни съвети до критики. Един ден, докато яздех с господин Аскам на коня му, го попитах как и кога са се сприятелили с господин Джайлс.

Учителят ми тихо се засмя.

- И двамата бяхме безнадеждно влюбени в едно и също момиче.

- Били сте съперници, а сега сте най-добрите приятели? Не разбирам.

- Тя беше местна дебютантка и най-прекрасното момиче в цял Кеймбридж. - Господин Аскам поклати глава. - Прекрасна, но и своенравна. Двамата с Джайлс бяхме току-що постъпили студенти, съвсем млади. Съревновавахме се безсрамно за вниманието й, аз с ужасни любовни стихове, а той с цветя и остроумие. И тя с радост приемаше авансите и на двама ни, преди да избяга и да се омъжи за наследника на огромно имение, който се оказа пияница и глупак и накрая затъна в дългове и изгуби всичките си имоти. Не зная какво стана с нея, но благодарение на общия ни провал двамата с Джайлс станахме първи приятели.

- И сега той в Кеймбридж ли преподава?

- Да. Светска философия. Уилям Окам, Тома Ак-вински, Дънс Скот, такива неща.

- И е несемеен като вас, нали? - попитах аз, като с всички сили се мъчех да го кажа невинно. Елси особено се интересуваше от този въпрос. Смяташе,

че господин Джайлс е доста привлекателен, „в интелектуално отношение".