Матю Райли Турнирът

- В шаха, Бес, никога не трябва да играеш с фигурите, а с противника - каза ми една вечер господин Джайлс, докато седяхме пред шахматната дъска. - Наблюдавай очите му, следи кога мига прекалено много, кога затаява дъх. Това са моментите, когато той замисля нещо. И в същото време контролирай собственото си изражение, защото в живота, както и в шаха, лицето може да издаде намеренията ти. - Докато го казваше, ме погледна многозначително. - Това е особено важно за кралиците и принцесите.

Усмихна се. Отвърнах на усмивката му. Харесвах господин Джайлс.

Господин Джайлс залагаше също така дяволски коварни капани на противниците си и след дълго гледане започнах да разбирам как го прави. При подобни случаи чаках напрегнато да хлопне капана си (и, верен на собствените си съвети, той никога не позволяваше на лицето си да издаде намеренията му).

Основният му капан беше когато противникът му правеше рокада. Тогава господин Джайлс небрежно поставяше царицата си пред някой офицер и чакаше ответния ход.

И точно когато противникът си помисляше, че играта преминава в нова фаза, господин Джайлс атакуваше с бързината на кобра. Царицата му се втурваше диа-

гонално по дъската и се озоваваше плътно до противниковия цар, защитена от верния офицер далеч отзад. „Шах и мат" - тихо заявяваше господин Джайлс.

В една таверна той направи точно този ход, с който вбеси противника си — местен копач на сол, който се смяташе за голям познавач на играта и никой в града не можеше да го победи. След като беше матиран, миньорът избута стола си назад, скочи и грубо бутна господин Джайлс назад.

Стоящият наблизо господин Аскам реагира с изненадваща бързина и подхвана господин Джайлс преди да е паднал на земята.

Миньорът се извиси над двамата - як тип с лице. покрито с мръсотия от работата под земята.

- Измама! - изръмжа той.

- Извинявам се. че ви победих, сър, но не съм мамил - кротко рече господин Джайлс.

- Ще играем отново! - викна великанът.

Господин Аскам пристъпи напред.

- Мисля, че приключихме за тази вечер. Какво ще кажете да ви черпим едно питие в знак на благодарност за добрата игра?

- А какво ще кажете да те прекърша на две, да изчукам момиченцето ти и сам да се черпя едно! -отвърна миньорът.

Неколцина от приятелите му се изкискаха застрашително.

- Това няма да се случи - каза господин Аскам съвсем спокойно.

Едрият миньор застина. Цялата таверна се смълча. Загледах тълпата, която вече проявяваше жив интерес към сблъсъка.

Миньорът изгледа учителя ми.

- Знам. че пътуваш с охрана, чужденецо, но стражите ти сега са отвън. Ще те направя на пихтия още преди да успеят да влязат.

И замахна към лицето на учителя ми така внезапно, че се смаях.

Господин Аскам обаче реагира с изумителна бързина.

Наведе се под летящия юмрук на великана, после рязко се изправи и нанесе къс, но мощен удар в гърлото на едрия мъж, точно в адамовата ябълка.

Огромният миньор се закова на място. Очите му се изцъклиха и се наляха с кръв, той се опита да си поеме дъх, сякаш се давеше. Ръцете му се вкопчиха в гърлото му и той рухна на колене.

Учителят ми застана над него, абсолютно спокоен, с немигащи очи. Миньорът беше оставен изцяло на милостта му.

- Приятелят ми игра честно, сър, и не е искал да ви обижда. Нито пък аз. Нямам желание да ви причинявам още болка. - Господин Аскам огледа таверната за някой, който би поискал да отмъсти за важния си приятел. - Но ще защитя групата си, ако ме принудите.

И побутна семейство Понсонби и мен към вратата. Господин Джайлс ни последва, като вървеше задне-шком. Елси се появи отнякъде - от някаква странична врата, предполагам; явно беше чула суматохата - и се присъедини към нас на изхода.

Господин Аскам хвърли две сребърни монети на пода пред стоящия на колене мъж.

- Желаем ви приятна вечер, а сега е време да се сбогуваме.

Напуснахме незабавно миньорското градче и се установихме на лагер в една гора далеч на изток и много по-късно вечерта. А докато се отдалечавахме от селището, погледнах ръцете на учителя ми. които държаха юздите.

Трепереха.

- Господин Аскам, не знаех, че можете да се биете толкова добре - казах на учителя си на следва-

щия ден, докато се возехме в колата. - Винаги ли сте били такъв боец?

Той поклати глава.

- Не съм никакъв боец, Бес. Ако сбиването се беше проточило, онзи миньор сигурно щеше да ме просне в безсъзнание на пода. Все пак успях да направя достатъчно, за да измъкна всички ни в безопасност, каквато и беше целта ми. - Господин Аскам се усмихна тъжно.

- Бес, въпреки големя напредък на човечеството в областта на медицината, науката, архитектурата и изкуствата, ние продължаваме да живеем в брутален свят, в който върховният арбитър си остава силата.

- А Англия? Нима тя не е страна на законите?

- възразих аз, точно както ме беше учил той. - Върховенството на закона е онова, което ни прави цивилизована страна.

Господин Аскам сподави смеха си.

- Не сме чак толкова цивилизовани.

- Но в Хартфордшър мога да се разхождам по всяка улица, без да ме е страх, че някой ще ми посегне.

- Така е. Но знаеш ли каква е причината?