Мечти за земята и небето

Диск с дебелина един сантиметър от материал с плътност 3 (това е почти плътността на алуминия), който се състои от цяла редица пръстени, въртящи се с различни скорости, и има диаметър, 10 пъти по-голям от земния, се образува около нашата планета от енергията на получаваните от нея лъчи в продължение на три години (2,63 години).

Ако се вземе под внимание, че с увеличаването броя на пръстените или размера на диска се увеличава и образуващата ги сила, трябва да се каже, че времето за създаването им е много по-малко.

Диск, подобен на лунния, с диаметър десет лунни диаметъра би изисквал 40-дневна работа.

Ако разлагаме (механично) планетата до самия й център, т.е. напълно, и при това използуваме непрекъснато и бързо растящата повърхност на диска като кондензатор на слънчева работа, ясно е, че разлагането би могло да се извърши съвсем не за такива ужасни срокове, каквито приведохме. Земята би била разложена вече не за 26 милиона години и Луната — не за 170 хиляди години. Да, тези срокове теоретично биха могли да бъдат съкратени около 1000 пъти!

Повтарям, че всичко това практически е невъзможно, а дори и да е приложимо, то — само спрямо малките астероиди без атмосфери и с диаметри от някакви си стотици версти (…)

IX Привличането като причина за скоростите на небесните тела и тяхното лъчеизпускане

44. Образуване на млечните пътища и въртенето им; образуване на слънцата с планетите и спътниците им; тяхното въртене. Първичната мъглявина под влияние на сгъстяване на материята от силата на привличането се разделила на безкрайно множество мъглявини от втори ред. Те пък от своя страна се разделили на множество мъглявини от трети ред и т.н., както външният слой на Земята, като се свива от горещината и загубването на влагата, се напуква на големи и малки части или както огромната маса от водни пари, като се сгъстява във въздуха, образува капките.

Не можем да решим въпроса, от какъв ред е била мъглявината, от която са се образували нашият дискообразен Млечен път и подобните му групи от звезди, виждани от Земята поради отдалечеността си като по-големи или по-малки кръгли мъгляви петънца.

За простота ще считаме мъглявината, от която са се образували нашият Млечен път и подобните на него звездни купове, за мъглявина от първи ред. Следователно Млечният път ще бъде мъглявина от втори ред, а мъглявината, от която са се образували нашата Слънчева система и подобните на нея — мъглявина от трети ред.

Задавам въпроса: Когато първата мъглявина се е делила на части (да допуснем, че тя не е имала общо въртене), възможно ли е тези части да не са получили при разкъсването общо, макар и много слабо въртене?

Ако двама души се теглят един към друг с ръце, не ще и дума, че те си придават освен постъпателни движения и въртеливи, които веднага се унищожават от триенето в почвата. Отклонете с ръка и залюлейте махало, висящо на тънък конец, така че то да не се върти… Невъзможно е да се хвърли или премести предмет така правилно, че да не се получи, макар и най-слабо въртене.

Блъснете камък на гладък и чист лед и ще се убедите в същото. Теорията на вероятностите не допуска, че при разкъсване на мъглявината отделните й части не са получили обратни въртения.

Законите на природата не допускат въртене на всички части на една страна (допускаме, че първата мъглявина не се е въртяла), но повече или по-малко обратни въртения са допустими и необходими.

И така мъглявините от втори ред, които възникнали при разкъсването на основната мъглявина, получили въртеливи движения, които, макар и да били отначало слаби, с постепенното сгъстяване ставали все по-силни и по-силни. При скорост няколко метра в секунда в периферията (по краищата) те увеличили тази скорост хиляди и стотици хиляди пъти, когато диаметърът на мъглявината достигнал размерите на Млечния път или на подобните на него звездни купове. Този извод е строго математически. Работа при въртеливото движение се получава при сгъстяване на материята от потенциалната енергия на привличането, която теоретично е безкрайна.

Но имат ли наистина звездните мъглявини и Млечният път общо въртене?

Дискообразният им вид ни убеждава в това; движението на Слънчевата система към съзвездието Херкулес, т.е. почти в равнината на Млечния път, потвърждава същото.

Да продължим по-нататък и нека мъглявина от втори ред, Млечният път например, на свой ред се сгъстява; тя се разкъсва на билиони мъглявини от трети ред, всяка от които е родоначалник на планетна система с централно светило — звезда или слънце.