Мексиканска готика

… Той се опитва да ме отрови. Цялата къща се разпада, вони на разложение, пълна е със зло и с жестокост. Опитах как ли не да не изгубя разсъдъка си, да се предпазя от мерзостта, ала все не успявам и виждам, че ми се губят часове и мисли. Много ви моля. Много ви моля. Те са безпощадни и зли, не ме пускат оттук. Залоствам вратата, но те пак проникват, нашепват нощем и аз се страхувам от тези ненамерили покой мъртъвци, от тези призраци, от тези безплътни твари. Змията, захапала опашката си, осквернената земя под нозете ни, измамните лица и измамните езици, паяжината, по която паякът върви и тя трепери. Аз съм Каталина. Каталина Табоада. КАТАЛИНА. Ката, Ката, ела да поиграем. Мъчно ми е за Ноеми. Моля се да те видя отново. На всяка цена ела при мен, Ноеми. Трябва да ме спасиш. Колкото и да ми се иска, не мога да се спася сама, привързана съм, сякаш съм окована, вериги в мислите и по кожата ми, и онова нещо е там. В стените. Вкопчило се е в мен и не ме пуска, затова съм принудена да те помоля да ме освободиш, да ме изтръгнеш от хватката им, да ги спреш още сега. За Бога…

Побързай,

Каталина

Отстрани в полето братовчедка ѝ беше надраскала още думи и цифри и беше нарисувала кръгчета. Беше твърде смущаващо.

Кога за последно Ноеми беше разговаряла с Каталина? Вероятно преди месеци, дори година. Двамата с мъжа ѝ заминаха за медения си месец за Пачука, оттам Каталина ѝ се беше обаждала два-три пъти по телефона и ѝ беше пращала картички, но толкоз, макар че по съответното време на годината получаваха и телеграми за рождения ден на един или друг член на семейството. Сигурно е имало и писмо за Коледа, защото получиха коледни подаръци. Или коледното писмо беше от Върджил? При всички положения беше учтиво.

Бяха предположили, че Каталина се радва на новото си положение на младоженка и не ѝ е до писане на писма. Освен това май нямаха телефон в къщата, което не бе необичайно за провинцията, пък и Каталина не беше по писането. Погълната от светския живот и от следването, Ноеми просто реши, че все някога Каталина и мъжът ѝ ще им дойдат на гости в Мексико Сити.

Затова писмото, което държеше, беше странно във всяко отношение. Беше написано на ръка, въпреки че Каталина предпочиташе пишещата машина, беше многословно и объркано, въпреки че Каталина бе лаконична в писмата.

— Много е странно — призна Ноеми.

Искаше ѝ се да заяви, че баща ѝ преувеличава или че използва случая като удобен повод да отклони вниманието ѝ от Дуарте, но нещата явно не стояха така.

— При всички положения сега, след като го видя, вероятно разбираш защо писах на Върджил с молбата да обясни. И защо се стъписах, когато начаса ме обвини, че само му досаждам.

— Какво точно му писа? — попита тя, притеснена, че баща ѝ е бил рязък.

Беше суров, строг човек и хората често се засягаха от неволната му грубост.

— Разбери, никак няма да ми е приятно да пращам племенницата си в „Кастанеда“3…

— Това ли каза? Че ще я пратиш в лудница?

— Споменах го като възможност — отговори баща ѝ и протегна ръка. Ноеми му върна писмото. — Има и други лечебни заведения, но в „Кастанеда“ имам познати. Не е изключено Каталина да се нуждае от помощта на специалисти, от грижи, каквито няма да намери в провинцията. И се опасявам, че само ние можем да ѝ осигурим най-доброто.

— Не вярваш на Върджил.

Баща ѝ се засмя сдържано.

— Братовчедка ти, Ноеми, се омъжи доста бързо и бих казал, без да помисли. Е, аз пръв ще призная, че Върджил Дойл е голям чаровник, но знае ли човек дали на него може да се разчита?

Беше прав. Годежът на Каталина бе скандално кратък и те нямаха възможност да поговорят повечко с годеника ѝ. Ноеми дори не знаеше как са се запознали, а само след няколко седмици Каталина вече разпращаше поканите за сватбата. До онзи момент Ноеми дори не бе в течение, че братовчедка ѝ е влюбена. Сигурно нямаше и да разбере, че Каталина се е омъжила, ако не я бяха поканили за свидетелка в гражданското отделение.