Многоръкият бог на далайна

— Дай ми го! — молеше се той, а мъничкият неуязвим човек стоеше досами синора, присмиваше се на безпомощния бог — и в ръцете на човека пламтеше огън.

Така беше, но само безсмъртните знаят как е било наистина. Единия от тях обаче го няма нито отсам, нито отвъд стената, а другият от незапомнени времена не е казал нито дума, понеже вечната истина е прекалено тежка дори за вечните.