Мошеникът

— Това е адски добра причина да не лъжеш — успя да каже Биано. Вътрешностите му бяха смразени като усмивката.

— И аз мисля така — рече Джо и без да променя израза на великолепното си лице с орлов нос, се отдалечи от мивката.

Разказът постигна целта си. Биано прецени, че осемдесет и шест хиляди са много пари и реши да не печели повече, може би дори да загуби част от тях, докато дойде време играта да свърши.

Това стана точно в полунощ. Той осребри чипове за седемдесет и осем хиляди долара. Джо Рина излезе, без да каже нищо. Биано остана в бара. Около час разговаря със загубилите, пи, черпи ги и каза на всеки, че тази нощ са му се падали най-хубавите карти през живота. В един и половина излезе от почти опустелия извънградски клуб и тръгна към взетата под наем кола.

Онова, което му се случи на паркинга, не беше толкова неприятно, колкото историята със Смит Сапунения, но със сигурност постигна целта си.

Тъкмо стигна до колата и се наведе да сложи куфарчето си в багажника, когато силен удар в тила го накара да залитне. Цапардосаха го с такава сила, че Биано мигновено падна на колене и разцепи челото си на задната броня. Завъртя се непохватно, точно навреме, за да види как от тъмнината изскача един стик за голф, насочващ се право към лицето му. Последва адски рязък удар, който строши предните зъби и разби челюстта му, изкривявайки я ужасно. Биано се строполи на паважа, сетне изсумтя от непоносимата болка, когато следващите четири удара със стика счупиха третото, петото и седмото ребро на гърба му и раздробиха ключицата и синусната му кухина.

Той изпадаше в безсъзнание, когато Джо Рина доближи красивото си лице толкова близо до него, че Биано долови мириса на дъха и на ментовия му одеколон.

— Изглеждаш много зле, господин Лемей — рече мафиотът. — Можеш да изпълниш онзи номер на глутницата биволи тук, но би трябвало да си по-умен, когато се опитваш да мамиш Джоузеф Рина.

Биано не беше в състояние да говори. Челюстта му бе затлачена от парченца кости.

— А сега ще си взема парите. Но позволи ми да те уверя, че много ми помогна — престорено учтиво каза Джо Танцьора. — Напоследък имам неприятности с физическите упражнения. Благодаря за гимнастиката.

Джо се изправи. После Биано изпита истинска агония, когато още два удара се стовариха върху тялото му. Започна да храчи кръв. Вярно, беше ранен лошо, но най-важното бе, че почувства как нещо в него умира. Сякаш най-характерната му черта — очарователната му самонадеяност — го напусна, досущ пушек през отворен прозорец. Именно самочувствието и егоцентричността му го правеха най-добрият. Докато изпадаше в безсъзнание, той знаеше, че ако оцелее, никога няма да бъде същият.

Събуди се в Ню Джърси, в районната болница. Намираше се в спешното отделение. Медицинските сестри му казаха, че са го оперирали десет часа. Цяла нощ три екипа ортопеди и неврохирурзи намествали натрошеното му лице и тяло. Зашили с тел челюстта му. До леглото му имаше големи ножици. Щом дойде в съзнание, за да разбира какво му говорят, сестрите казаха, че ако му се повръща от упойките или от антибиотиците, да вземе ножиците и да среже телта, за да не повърне в трахеята или в дробовете си и да се задуши и да умре. Мъдър съвет.

Биано агонизира няколко седмици. Всеки сантиметър от тялото му пулсираше. Дори внушителният списък от лекарства, които взимаше, не прогони напълно болката.

Щатската полиция на Ню Джърси взе показания в болничната му стая. Той им говореше през зашитата си с тел уста, произнасяйки думите като любител вентролог. Представи се като Франк Лемей, защото имаше три заповеди за арест за криминални измами и различни други изтънчени мошенически игри. Освен това беше в списъка на десетте най-търсени престъпници в страната. По-добре властите да мислят, че Джо Рина е пребил Франк Лемей. Не им каза, че няма намерение да свидетелства срещу красивия бос на мафията.

Старият му приятел и партньор на карти Фреди Фийнберг Трипръстия го посети. Сивокосият мошеник стъписан погледна Биано, който още беше подут и потъмнял като загниващ плод.

— Господи, приличаш на шибана жертва на коремен тиф. Казах ти да внимаваш, Биано. Да се пазиш от Джо Рина.

После Фреди му разказа за слуха, който се носеше по улиците. Танцьора още бил бесен, защото Франк Лемей не проявил благоволението и здравия разум да умре на паркинга пред извънградския клуб, както се очаквало от него. Разказа му и как от време на време братята Рина се отървавали от труповете. Това беше още една история, която Биано не желаеше да чуе.