Мошеникът

Полицаите му казаха, че някаква прокурорка от Ню Джърси на име Виктория Харт ще дойде да го разпита, преди да подаде срещу Джо Рина оплакване за нападение с намерение за убийство. И тъй като Танцьора беше популярна таблоидна звезда, пресата щеше да довтаса. Беше само въпрос на време да установят истинската му самоличност, затова Биано се изключи от плетеницата електроди и венозни игли, и накуцвайки, избяга от болницата. Това беше ход, който спаси живота му, но сега се крепеше на ръба на скалата, вторачен в пейзаж на отмъщение и насилие, който щеше да го промени завинаги.

Първа част Жертвата

„Никога не давай на един наивник равен шанс.“

Едуард Франсис Олби

1. Приятелки, кухненски асансьор и пластмасова чаша

Някои хора учудваха Виктория Харт. Например Карол Сесник. Работеше като медицинска сестра в педиатрията на местната детска болница и от една година посещаваше вечерни курсове, за да получи диплома, с надеждата да започне частна практика. Какво я прихвана, че рискува живота си и се изложи на смъртна опасност, когато народът от великия щат градина Ню Джърси поиска да напъха в затвора с жълти тухлени стени „Рейуей“ онзи боклук Джо Рина? След като дадеше показания, Карол щеше да бъде включена в програмата за закрила на свидетеля. Щеше да живее в студен щат като Минесота. Животът й щеше да бъде напълно променен и безспорно съсипан. Но въпреки това Карол рискува всичко, за да може Виктория Харт, щатски прокурор от Ню Джърси, да ритне мафията по задника и да осъди нисичкия и невероятно красив мръсник, който пристъпваше на пръсти. Процесът ще бъде труден, помисли си Виктория, но ще го спечеля на всяка цена.

Обвинението гласеше, че трийсет и осем годишният дон на мафията е загубил пари на покер в задната стая на извънградския клуб край Грийнсбъро. Победителят, човек на име Франк Лемей, е бил пребит на паркинга почти до смърт със стик за голф, докато се качвал в колата си. Спечелените седемдесет и осем хиляди долара са били откраднати. А после, преди да назначат Виктория по случая, потърпевшият избягал от болницата. Никой не го беше виждал оттогава. Портфейлът и кредитната карта, които бе оставил в администрацията на болницата, се оказаха на един човек, починал преди две години. Името беше измислено. Франк Лемей не съществуваше. Делото срещу Джо Рина беше на път да бъде прекратено, когато Карол Сесник се появи и заяви, че чакала един приятел на паркинга и видяла всичко. Тя стана главният свидетел на държавата, след като жертвата бе изчезнала.

От време на време в трентънската преса наричаха Виктория Харт Вики Лисицата, защото често използваше нестандартна юридическа стратегия, за да постигне успех в съдебната зала. Обвинението срещу Джо Рина, предявено без тъжител, я принуди да изхаби много мастило — нещо, което тя предпочиташе да не прави.

Виктория загрижено погледна през задното стъкло на колата.

— Чисто ли е зад нас? — обърна се тя към полицейския шофьор, който имаше врат на щангист.

— Ще взема още една предпазна мярка, но не виждам никой отзад — отговори той, после натисна газта и направи рязък завой пред една неосветена бензиностанция.

Стрелна се по някаква тъмна уличка, свърна наляво покрай редицата жилищни сгради, направи бърз U-образен завой, спря и угаси фаровете. Никой не ги следеше. Виктория знаеше, че предпазните мерки са необходими, но след две седмици бяха станали ужасно досадни.

Колата бе избрана преди няколко минути от подредените в щатския полицейски паркинг петдесет сини лимузини. Правеха го, за да се опитат да избегнат проследяващите устройства, които биха могли да бъдат поставени, ако Виктория използваше една и съща кола повече от веднъж. Тя подозираше, че Джоузеф Рина е способен на всичко, включително и убийство, за да прекрати делото срещу него. Процесът трябваше да започне след два дни и Виктория посещаваше нощем свидетелката си, за да я подготви за показанията.

Бележките на Виктория за първия ден в съда бяха надраскани с фанатично прегледния й почерк в жълтия служебен тефтер, прибран в дипломатическото й куфарче. Беше готова с встъпителната си реч. Щеше да разходи съдебните заседатели из гробището на тиранията на мафията на Рина. Това щеше да бъде ужасяващ урок по история и тя се надяваше да покаже истинския облик на онова дребно лайно със съвършени зъби и къдрави черни коси.