Московска афера

— От „Мечът на Аллах“ са се заклели да ме убият. Шамрон се тревожи за нашата безопасност.

— Звучи ми като нещо, което можеше да се обсъди по телефона, скъпи. Със сигурност Навот е имал да ти казва повече от това.

— Иска да свърша нещо за него в Рим.

— Така ли? Какво е това нещо?

— Информацията е секретна, Киара. Нуждаеш се от разрешително за достъп.

— Нуждая се от яснота защо трябва да прекъснеш медения ни месец и да хукнеш да изпълняваш някаква задача.

— Не е задача. Ще се върна утре вечер.

— Каква е работата, Габриел? И недей да се криеш зад глупавите правила и наредби на Службата. Винаги сме си казвали всичко. — Тя замълча за момент. — Нали?

Алон приседна в края на леглото и й разказа за Борис Островски и необичайното му искане за среща.

— И ти се съгласи? — Киара събра косата си на кок и разсеяно взе да потупва леглото в търсене на шнолата си. — Само аз ли отчитам възможността да попаднеш право в капана?

— Може и на мен да ми е минало през ума.

— Защо просто не им кажеш да изпратят някой дубльор? Узи със сигурност може да намери човек от „Специални операции“, който прилича на теб достатъчно, за да заблуди руския журналист, който никога не те е виждал лично. — Тъй като Габриел запази мълчание, тя сама си отговори: — Защото ти е любопитно да чуеш какво има да казва руснакът.

— А на теб?

— Не толкова много, че да прекъсна медения си месец. — Киара се отказа да търси шнолата и пусна косата си, която отново падна върху раменете й. — Навот и Шамрон винаги ще измислят нещо, с което да те върнат в Службата, Габриел, но ти имаш само един меден месец.

Алон отиде до стенния гардероб и свали от най-горния рафт малък кожен куфар. Жена му го наблюдаваше мълчаливо, докато той го пълнеше с дрехи за преобличане. Виждаше, че по-нататъшният спор е безсмислен.

— Узи има ли си бат левейха?

— Да, и то доста хубава.

— Всички сме хубави, Габриел. Вие, черноработниците на Службата на средна възраст, много обичате да влизате в акция под ръка с някоя красива девойка.

— Особено когато тя има голям пистолет в дамската си чанта.

— Коя е тя?

— Узи каза, че се нарича Тамара.

— Хубава е. Но и създава главоболия. По-добре Бела да я държи под око. — Киара продължи да гледа как Габриел си събира багажа. — Наистина ли ще се върнеш утре вечер?

— Ако всичко мине по план.

— Кога за последен път някоя от задачите ти е минавала по план? — Тя взе беретата и му я подаде. — Ще имаш ли нужда от това?

— Имам една в колата.

— Кой ще ти пази гърба? Не и онези идиоти от римската централа.

— Утре сутринта Ели ще лети за Рим.

— Нека да дойда с теб.

— Вече изгубих една съпруга заради враговете си. Не искам да загубя още една.

— А какво да правя аз, докато те няма?

— Гледай някой да не открадне картината на Пусен. Негово Светейшество доста ще се ядоса, ако тя изчезне, докато е при мен. — Той я целуна и тръгна към вратата. — Но каквото и да правиш, не се опитвай да ме последваш. Узи постави охранител на предната врата.

— Копеле — прошепна тя, когато той вече слизаше по стълбите.

— Чух те, Киара.

Тя взе дистанционното и го насочи към телевизора.

— Добре.

6. Рим

Да го нарича тайна квартира вече не бе съвсем точно. Всъщност Алон бе прекарал толкова много време в приятния апартамент близо до Испанските стълби, че хората от интендантството — отдела на Службата, който се занимаваше с безопасните квартири — говореха за него като за римското му жилище. Апартаментът имаше две спални, голяма, светла всекидневна и просторна тераса, която гледаше на запад към Пиаца ди Спаня и базиликата „Свети Петър“. Преди две години бе стоял в сенките на купола, проектиран от Микеланджело, до негово Светейшество папа Павел VII, когато Ватиканът бе нападнат от ислямски терористи. В онзи октомврийски следобед бяха убити повече от седемстотин души и куполът на катедралата бе почти разрушен. По искане на ЦРУ и американския президент Габриел бе проследил и убил двамата саудитци, които бяха замислили и финансирали операцията. Могъщият личен секретар на папата — монсеньор Луиджи Донати, знаеше за участието на Алон в убийствата и мълчаливо ги одобряваше, а вероятно и Светият отец, както подозираше Габриел.

Апартаментът бе оборудван със система, способна да записва времето и продължителността на нежелани посещения и прониквания. Въпреки това, когато излизаше, Алон постави старомоден нишан между вратата и касата. Не защото не вярваше на гениите от Техническия отдел на Службата; просто по душа той бе човек от XVI век и по въпросите на занаята и сигурността се придържаше към старомодните методи. Компютъризираните приспособления за улавяне на чуждо проникване бяха чудесни уреди, но късчето хартия никога не се проваляше и не изискваше дипломиран инженер от Масачузетския технологичен институт, за да го поддържа в изправност.