Московска афера

Задължен съм на няколко смели руски журналисти от Москва, които великодушно споделиха с мен част от познанията си. По очевидни причини не мога да спомена имената им, но изпитвам страхопочитание към куража им и готовността им да се жертват в името на свободи, които на Запад сме свикнали да приемаме за даденост. Джим Македа от новините на Ен Би Си беше безценен източник на информация, както и Джонатан, който ми показа някои места из „Стари Арбат“, които никога не бих открил сам. Руските ми гидове в Санкт Петербург и Москва осигуриха на семейството ми екскурзия, която ще помнят цял живот, а Таня ми разкри душата на едно ленинградско момиче. Специални благодарности на полковника от ФСБ, който ме разведе из коридорите на Лубянка, както и на шофьора ми в Москва, който поетично се изрази за руснаците: „Ние не можем да живеем като нормални хора“. Тогава не разбрах какво има предвид, но думите му са в основата на романа.

Няколко израелски и американски разузнавачи разговаряха неофициално с мен, за което сега бих искал да им благодаря по предпочитания от тях начин — анонимно. Специални благодарности и на Дж., който предпочете да служи тайно на страната си, вместо да използва брилянтния си ум, за да прави пари. Всички сме му много задължени.

Един високопоставен административен служител ме информира подробно за собствените си преживявания с новото правителство на Русия и ме окуражи да ги използвам, както намеря за добре. Бившият президент Джордж Буш, госпожа Барбара Буш и Джийн Бекър, забележителният началник на кабинета, ми оказаха голяма подкрепа и ми помогнаха да разбера какво е да забавляваш гостуващ държавен глава. Роджър Креси ми разказа за истински руски трафиканти на оръжие и ми обясни как би могла да се заглуши част от телефонната система в Москва. Дейвид Зара от „Трейдуинд Авиейшън“ ми помогна да открадна самолета на един олигарх. Искрени благодарности и на хотел „Астория“ в Санкт Петербург, хотел „Савой“ в Москва, хотел „Метропол“ в Женева, хотел „Гран-з-Алп“ в Куршевел и хотел „Шато дьо ла Месардиер“ в Сен Тропе. Моля ви, простете оплакванията на героите; те са грубияни, пътували прекалено много. Освен това съм благодарен за вечни времена на персонала на една уединена животновъдна ферма сред хълмовете на Умбрия. Те подариха на семейството ми и на героите ми едно прекрасно лято, което никой от нас не ще забрави.

Докато подготвях този ръкопис, прегледах стотици книги, вестници, статии в списания и уебсайтове — прекалено много, за да ги изброявам тук. Но бих проявил непростима небрежност, ако не спомена изключителната ерудираност и информираност на Робърт Сървис, Питър Бейкър, Сюзан Гласър, Дейвид Е. Хофман, Дейвид Ремник, Алекс Голдфарб, Марина Литвиненко, Анна Политковская, Хедрик Смит, Питър Ландесман, Дъглас Фера, Стивън Браун и Ан Епълбаум. Статиите на Анна ме вдъхновиха, а наградената й с „Пулицър“ книга „Гулаг“ е незабравимо напомняне за онова, което е погребано в не толкова далечното минало на Русия.

Крис Донован ми оказа неоценима помощ в проучванията. Луис Тоскано направи безброй подобрения на ръкописа, същото се отнася и за моите редактори — Тони Дейвис и Кети Кросби. Специални благодарности на забележителния екип на „Пътнам“, особено на Нийл Найрън, Мерилин Дъксуърт и Айвън76 Хелд, който любезно ми позволи да кръстя на него злодея в романа. Едва ли е нужно да казвам, че всичко това нямаше да е възможно без тяхната подкрепа. За мен те са най-добрите в бранша.

Семейството ми е благословено с много приятели, които през изминалата година изпълниха живота ни с любов и смях дори в най-критичните творчески моменти, особено Хенри и Стейси Уинклър, Андреа и Тим Колинс, Грег Крейг и Дери Нойс, Енола Еърд и Стивън Л. Картър, Лиза Майърс и Марша Харисън, Мич Глейзър и Кели Линч, както и Джейн и Бърт Бакарак. Слушах постоянно „Рисувани по спомен“ — продукт на брилянтната съвместна работа на Бърт Бакарак и Елвис Костело, — докато завършвах ръкописа, и дори успях да вмъкна заглавието в последната глава. Членовете на „Пелотон“ ми бяха незаменими приятели и компания през дългата и трудна писателска зима. Моите партньори в проучванията — Дейвид Грегъри, Джефри Голдбърг, Стивън Уайсман, Мартин Индик, Франклин Фоър, Ноа Опенхайм и Ерик Браун — ми помогнаха да се съсредоточа върху най-важното дори когато мислите ми се намираха другаде.

Искам да изкажа дълбоката си благодарност и любов на децата ми — Лили и Николас, които бяха до мен в това пътешествие от самото начало. И накрая — на съпругата ми, Джейми Гангъл, която ми помагаше да уловя същността на историята всеки път, когато тя ми се изплъзваше, и която редактира умело първите ми чернови. Без нейното търпение, внимание към детайла и снизхождение романът Московска афера никога нямаше да бъде завършен. Дългът ми към нея е неизмерим, както и любовта ми.