Московска афера

Шест месеца след убийството на Политковская, Иван Сафронов, високоуважаван военен журналист, работещ за вестник „Комерсант“, бе намерен мъртъв в двора пред жилищния му блок в Москва. Руската полиция твърди, че се е самоубил, като е скочил от прозорец на петия етаж, въпреки че той е живеел на третия. Докато правех проучване в Москва, научих, че Сафронов се е обадил на жена си на път за вкъщи, за да я уведоми, че ще се отбие да купи портокали — нещо, което един самоубиец едва ли би направил. По-късно портокалите били намерени разпилени на стълбището между четвъртия и петия етаж; там била и шапката на Сафронов. Според свидетели, журналистът останал жив няколко минути след падането и дори се опитал да се изправи. Но не успял да дочака линейката на московската Бърза помощ, която пристигнала чак след трийсет минути. „Очевидците“ сметнали, че Сафронов е паднал от отворен прозорец по време на пиянски ступор. При аутопсията обаче в тялото му не били намерени следи от алкохол и наркотици.

Ако жестоката смърт на Иван Сафронов не е настъпила в резултат на самоубийство, тогава кой го е убил и защо? Също като Анна Политковская, Иван Сафронов явно е разполагал с информация, която правителството на Владимир Путин не е искало да направи достояние пред света — по-специално плановете на Русия да продаде модерни бойни самолети и ракети на близкоизточните си съюзници Иран и Сирия. За да си осигурят правдоподобно оправдание, от Кремъл заявиха, че продажбата е била извършена от трафикант на оръжие от Беларус. Сафронов уж бил потвърдил подробностите около продажбата по време на пътуване до Близкия изток няколко дни преди да умре.

Безразборните продажби на руско оръжие в Близкия изток са документирани. Това включва и дейността на „частни“ руски трафиканти, един от които е Виктор Баут. Твърди се, че „търговецът на смърт“, както наричат най-известния контрабандист на оръжие в света, е продавал оръжия на най-разнообразни клиенти, в това число и на привърженици на „Хизбула“, на талибаните и дори на поделения на Ал Кайда. През 2006 г. Министерството на финансите на САЩ конфискува един от самолетите на Баут и замрази авоарите му. През март 2008 г., когато довършвах този ръкопис, той бе арестуван в луксозен хотел в Банкок от американски агенти под прикритие. Баут е обвинен, че е договорил доставката на оръжие — в това число модерни преносими противосамолетни ракети — на стойност милиони долари за бунтовници от FARC75. По времето, когато пиша тези редове, той се намира в един тайландски затвор, където очаква да бъде екстрадиран в Съединените щати и подведен под съдебна отговорност.

И накрая няколко думи за заглавието. Много от нас са се запознали за пръв път с термина „московски правила“, докато са чели класическия шпионски роман на Джон льо Каре „Хората на Смайли“. Въпреки че брилянтният господин Льо Каре е измислил голяма част от речника на своите шпиони, така наречените Московски правила са реално съществуващи оперативни принципи от времето на Студената война, които са в сила и до днес, независимо че Студената война би трябвало отдавна да е приключила. Можете да откриете писмени варианти на тези правила в различна форма и на различни места, въпреки че от ЦРУ, изглежда, не са сметнали за необходимо да ги запишат на хартия. Разполагам с информация от служител на Управлението, че правилото, цитирано в епиграфа на този роман, е съвсем точно и се използва при обучението на американските шпиони. За съжаление, същите правила са принудени да следват и журналистите в Русия — поне тези от тях, които се осмеляват да мислят различно от новите господари на Кремъл.

Благодарности

Този роман, както и предходните книги от поредицата за Габриел Алон, нямаше да бъде написан без помощта на Дейвид Бул, който наистина е един от най-добрите реставратори на произведения на изкуството в света. Обикновено Дейвид ми дава съвети как се почистват картини. Този път обаче той ми показа как талантлив мъж като Габриел може да създаде набързо фалшификат. Техниката, която Алон използва, за да създаде пукнатини, е силно опростен вариант на метода, създаден от холандеца Хан ван Меегерен, който често е сочен за един от най-великите фалшификатори в историята.