Мостът на птиците

Ли Као и Окълвания Хо бързо дотърчаха по пътеката, докато танцьорката се извръщаше към възлюбения си капитан. Той бе висок и представителен призрак и навярно приживе ще да е бил доблестен, защото намери сили да се отвърне от Сияйната звезда и да ни поздрави като истински войн, със стиснат юмрук, който задържа цели седем секунди, преди да приеме в прегръдките си любимото момиче. След това призраците изчезнаха. Флейтата заглъхна. Вратата избледня и също изчезна. Кладенецът се оказа с капак. Пътеката повторно обрасна с бурени и ние се намерихме пред една зазидана стена.

Ръцете на Господаря Ли н Окълвания Хо кървяха, а аз бях заприличал на котка, успяла в последния момент да се измъкне от касапницата. Имахме твърде жалък и смачкан вид, за да провеждаме тържествени церемонии, но решихме да пренебрегнем условностите. В работилницата на Окълвания Хо изрязахме хартиени фигурки на щастливата двойка. Сетне за зестра й изгорихме книжни пари и храна, предназначена за гостите, и разляхме вино върху земята. Окълвания Хо произнесе хвалебствени слова за младоженката, аз — за младоженеца, а пък Ли Као изпя ритуалната оплаквателна песен. Когато се чуха първите петли, благодарихме любезно на младоженците за сватбения пир и им позволихме най-сетне да се оттеглят в брачното си ложе. Така Сияйната звезда успя да се омъжи за възлюбения си капитан и доброто сърце на Окълвания Хо най-сетне намери мир.

— Ако питате мен, всичко приключи задоволително — каза Господаря Ли докато ми помагаше да се преборя с куцането си.

9. Кратка интерлюдия за убийство

Веднага след като раните ми позараснаха Господаря Ли предложи да се разходя още веднъж из парка в компанията на Припадащата дева като той й баща й имат грижата да ни придружат. Заедно с Хо доста се изненадахме, когато той ми поведе към познатата пътека, стария кладенец и зазиданата врата. Припадащата дева бе в добра форма.

— Любимите ми цветя! Рози! — изписка тя н посочи няколко петунии.

Гласът на Господаря Ли бе сладък и приятен като ТОПЪЛ мел.

— Прекрасни рози, наистина — съгласи се. — Както обаче изискано се изрази Чан Чу, жените са единствените цветя, които могат да говорят.

Припадащата дева реагира на тези думи с уж скромна глуповата усмивка.

— Стой! — извика внезапно Господаря Ли, — Застани точно тук, като изящните ти крачета опрат точно до този знак на пътеката. Ето, тук си чудесно осветена и красотата ти никога не е изглеждала по-завладяваща.

Припадащата лева кокетно се съгласи да позира по искания начин.

— Виждам самото съвършенство — рече щастливо Господаря Ли. — Прекрасна дама на прекрасен фон Човек трудно би могъл да повярва, че на такова едно спокойно място се е разиграла трагедия. При все това дочух, че тук някой бил заключил една врата и скрил ключа вследствие на което един красив млад човек и момичето, което го обичало, са загубили живота си.

— Един глупав войник и една повлекана — поясни с леден глас Припадащата дева.

Баща и се намръщи, но Ли Као донякъде се съгласи с нея.

— Дали е била повлекана, не знам, но войникът наистина ще да е бил глупав — каза той замислено. — Бил е удостоен с честта да се ожени за теб, о. Лице на съвършенството, но е предпочел да се свърже с една танцьорка от долно потекло. Та дори и е подарил скъпо нефритово украшение, което по право се е падало на теб. Усетих, не зад сияйната усмивка на Ли Као започва да прозира някаква заплаха.

— Предполагам, че тогава за пръв път в живота ти е било отказано нещо, което си пожелала — каза Господаря Ли. — Знаеш ли, видя МИ се малко странно това, че на шията на Сияйната звезда не са открили украшението, подарено и от капитана, когато са измъкнали безжизненото и тяло от водата. Ако е искала да намери гроба си в нея, едва ли е щяла да си стори труда да го свали, преди тя да я погълне. А е възможно и тогава въобще да не е търсела гроба си. Възможно е някои да е наел няколко убийци, за да заключат една врата, да откраднат ключа и да убият една танцьорка.

Ръката му се стрелна и със светкавична бързина измъкна една верижка, висяща на шията на Припадащата дева, през главата и. На края на златната верижка висеше нефритово украшение, което той подхвърли в дланта си. С изненада си дадох сметка, че вече го бях виждал два пъти. Веднъж, между гърдите на Припадащата дева в каляската, вторият път — между гърдите на призрака на Сияйната звезда.

— Кажи ми, мило дете, винаги ли носиш това нещо до малкото си сърчице. — понита Господаря Ли, усмихвайки се по-любезно от всякога.

Окълвания Хо бе вперил в чудовищната си дъщеря поглед, изпълнен с ужас и погнуса. Предполагам, че и изражението на моето лице ще да е било същото. Припадащата дева реши, че е най-безопасно да се обърне към Ли као.

— Не вярвам да искате да намекнете, че…

— А, искам, искам.

— Не можете да подозирате, че аз…

— Отново грешиш.

— Тази невероятна глупост…

— Не е глупост.