Мостът на птиците

Нефритовата перла почнала горчиво да плаче.

— Ами да беше видяла само какви поразии нанесе това момче на Великата звездна река — продължил сърдито императорът. — Поне шест месеца всички болници в Небесата ще бъдат пълни с натъртени звезди. Имаш ли представа колко е трудно да се бинтова ранена звезда?

Нефритовата перла продължила да плаче и императорът се трогнал от скръбния й вид.

— Сега ще направя нещо, за което знам, че сетне ще съжалявам. Уверен съм в това — промърморил. Сетне бръкнал в левия ръкав на дрехата си и извадил оттам малка златна коронка.

— Ето що, селска девойко. Звездния пастир няма да може да те посети на земята, но затова пък ще ти позволя да му гостуваш на Небесата.

— Ваше Величество ми оказва чест, каквато не заслужавам! — извикала Нефритовата перла.

— Това е вярно и никак не ми се ще отсега да започна да мисля какво ще стане, когато за това научи любезната ми съпруга. Майката-владетелка Ван — промърморил Небесния император мрачно. — Както и да е, време е Небесата малко да се поосвежат, а освен това ти затвърди убеждението ми, че Звездния пастир е най-свестният сред моите племенници. А и жена ми ми е длъжница след онези нещастни истории с проклетите й Праскови на безсмъртието, с Чан Го и с отвратителния Бял Заек, конто винаги ми се хили, когато прелитам покрай луната. Послушай съвета ми, млада госпожице, избягвай всякакво вземане-даване със зайци!

След това Великия господар на нефрита бръкнал в десния ръкав на дрехата си и извадил оттам три малки бели перна, които внимателно поставил върху короната.

— Кой ден е днес? — попитал той.

— Ваше Величество, днес е седмият ден от седмата луна — отвърнала Нефритовата перла.

— Много добре — казал императорът. — Тези три перца принадлежат на Царете на птиците. Докато са поставени върху короната ти ще бъдеш Принцеса на птиците и всички птици в Китай ще бъдат твои верни поданици. Давам ти правото на седмия ден от седмата луна да наредиш на птиците да ти изградят мост, по който да се изкачиш до Небесата при Звездния пастир. Тъй като обаче не е разрешено на тези, които не са преминали през пълния цикъл на Великото колело на преображенията, да прекарат на Небесата цяла година, на първия ден от първата луна ще трябва да наредиш на птиците отново да изградят моста, за да можеш да слезеш на земята. След това на седмия ден от седмата луна ще ти се позволи да се изкачиш отново до Небесата и този цикъл ще продължи вечно, тъй като ако Звездния пастир не ти подари Праскова на безсмъртието ще е по-голям глупак, отколкото съм предполагал.

Великия господар на нефрита размахал назидателно пръст пред лицето на селското момиче, за да подчертае важността на думите си.

— Не забравяй. Нефритова перло! Седмият ден от седмата луна! Това условие ще бъде вписано в Императорската книга на етикета, от която не мога да се отклоня. Ако не се върнеш при Звездния пастир в този ден, ще бъдеш лишена от закрилата на Небесата. Императорската книга на етикета не позволява никакви отклонения от правилата — казал със сериозен глас императорът. — На боговете ще бъде забранено да ти помагат, и ще можеш да се завърнеш на Небесата единствено с помощта на смъртен. Шансът да се намери такъв смъртен е едно на десет хиляди милиарда трилиона. Разбра ли ме добре?

— Слушам и се подчинявам — прошепнала Нефритовата перла.

Сетне селската девойка коленичила пред Господаря на Небесата и той поставил малката златна корона върху главата й.

— Изправи се. Принцесо на птиците! — наредил й той, и когато Нефритовата перла се подчинила забелязала, че цялото й тяло излъчва божествено сияние. — А сега призови поданиците си! — заповядал императорът.

Нефритовата перла изпълнила и тази заповед и въздухът се изпълнил с весели птичи песни. Всички птици на Китай се стекли при принцесата си с клечки и клонки в човките и клюновете си. С тях изградили мост, стигащ до звездите. Нефритовата перла се изкачила но този небесен мост, Звездния пастир се оженил за Принцесата на птиците и й дарил Прасковата на безсмъртието, а сетне, когато настъпил първият ден от първата луна, се разделили с много сълзи и Принцесата на птиците се спуснала на земята по прекрасния Мост на птиците.

Небесата се погрижили малкото селце на Нефритовата перла да не бъде лишено от нищо, за да може принцесата да прекарва цялото си време сред песента, като плете венци от маргаритки. Взела за прислужници три момичета от собственото си село — Снежната Гъска, Малката Пин и Есенната Луна. Взела си и коза, котка и малко кученце, които да я развличат. При все това, сторило й се, че до настъпването на седмия ден от седмата луна изминала цяла вечност. Тогава Нефритовата перла целунала прислужниците си, поклонила се на родителите си и призовала птиците. Селяните от цял Китай наблюдавали с почуда и радост как Мостът на птиците достига звездите. Принцесата на птиците се изкачила по него и се втурнала в обятията на Звездния пастир и живели…“

Тук Окълвания Хо въздъхна и сви рамене.