Мостът на птиците

Човекът, който излезе от пещерата и примига на слънчевата светлина, приличаше на най-старата и грозна маймуна на света. В сплъстената му коса сгърчеше мръсна слама, а по брадата и дрехата му се виждаха изсъхнали остатъци от храна. Сбръчканото му и сякаш ощавено лице изглеждаше по-старческо дори и от това на Ли Као. Очите му обаче, черни като въглени, имаха такъв проницателен поглед, че дъхът ми секна и неволно направих крачка назад. Старецът веднага ме отписа като незначителен и неинтересен и погледна с любопитство Ли Као.

— Мъдрец, както виждам, при това е лек недостатък на характера — тихо се изкикоти. — Нима един истински мъдрец не би могъл да купи от Стареца от планината някоя по-интересна тайна? Бих могъл да те науча как да превръщаш приятелите си в цветя, а враговете си в хлебарки. Мога също така да те науча как да превърнеш себе си или всичко друго в каквото пожелаеш, как да крадеш душите на мъртвите и да ги превръщаш в свои роби, и как да властваш над създанията, таящи се в тъмните недра на земята. Мога да те науча дори как да лекуваш пришки и разширени вени, а ти идваш при мен, за да ти разкрия тайната на безсмъртието. Тайна, толкова проста, че всъщност въобще не е тайна.

— Ще ти дам всичко, което имам, само за тази тайна — каза Господаря Ли и отмести с ръка сламената рогозка, с която беше покрита плячката. Старецът от планината потопи ръцете си в съкровищата.

— Студено! — възкликна той с удоволствие, — От много години не бях докосвал толкова студено съкровище. Всъщност, това съкровище е толкова студено, че ще ти разкрия тайната веднага. Без да те мотая преди това, каквато привичка имам.

Ли Као се поклони и му предложи меха с вино. Стареца от планината отпи глътка и сетне избърса устните си с брадата си.

— Нали знаеш как изглеждат одеждите на боговете? Нефритовите пояси и златните корони? Всяко едно от тези неща ще ти свърши работа. Просто изчакай да настъпи Нова година, когато боговете слизат на земята на инспекция и открадни някоя от техните одежди или корони. Докато я притежаваш, никога няма да остарееш. Бих те посъветвал обаче да побързаш. Още преди двеста години откраднах от тях нефритов пояс, но и до ден днешен дори и Стареца от планината все още не е научил тайната на възвръщането на младостта.

Господаря Ли отметна глава и се засмя.

— Ти за слабоумен ли ме взимаш? Та каква ти е ползата никога да не остаряваш, когато всеки миг можещ да умреш от ухапването на комар или от подхлъзване по стълбите? Безсмъртието е безсмислено, ако не е придружено от неуязвимост. Старче от планината, започвам да подозирам, че май си мошеник.

Стареца от планината му смигна и му върна меха с вино.

— Какво става, стари приятелю с малък недостатък на характера? Искаш да ме подлъжеш да ти кажа повече, отколкото искам, така ли? Значи, според теб, досега не съм разбрал, че в джоба си имаш фирмен знак, на който е изобразено полуотворено око? И не съм си дал сметка защо една стара лисица се разхожда в компанията на малко пиленце? — извърна се тон към мен и ми даде знак с пръст. — Я ти, момче, ела насам.

Погледът на катранените му очи прогори дупка в сърцето ми и ме лиши от собствена воля. Усетих, че съм тръгнал към него със скованите движения на механична кукла, докато той наднича в разума ми. Това, което бе сторил княз Чин, бе само бледо подражание на направеното от стареца.

— Да ме превърне Бог в каменна маймуна! — възкликна от удивление. — Виждам трите прислужници, флейтата, топката и звънчето. Виждам и перата, и короната, макар и по-смътно. Значи, надяваш се да успееш да откраднеш Големия корен на силата, така ли? Момче, та ти си вече жив труп!

Изхихика и освободи разума ми от плен. Олюлях се и насмалко не паднах.

— Нека пиленцето да продължи да действа, щом е решило, че трябва да го убият — каза тихо на Ли Као. — То не би могло да различи ряпа от фъшкия, но ти ми се виждаш човек със здрав разум. Иди и открадни нещо от някой бог и сетне ела отново тук с десет пъти повече съкровища от тези. Тогава ще ти разкрия тайната на неуязвимостта, която, както правилно отбеляза, придава смисъл на безсмъртието.

Ли Као отново отпи от виното и повторно предаде меха на стареца.

— А дали съществува въобще такава тайна? — изрази той съмнение. — Всяко живо същество, притежаващо сърце, може да бъде убито. Вярно е, че има стотици народни приказки за хора без сърца. Винаги обаче съм ги приемал като алегории и басни. Понякога много убедителни, наистина, но все пак описващи по-скоро черта на характера, нежели анатомическо състояние.

— Нито една от тези приказки не казва истината. Когато обаче чуеш нещо, речено ти от най-мъдрия човек в света, можеш да му повярваш. Аз открих тази тайна — каза Стареца от планината. — Май много не ми вярваш, мой увредени приятелю? Намери все пак сили да се удивиш на постигнатото от човека, изравнил се с боговете!

Разтвори дрехата си и насмалко не припаднах. На мястото, където трябваше да се намира сърцето му, зееше дупка. През нея можах да видя каменния стълб, огрян от слънчевите лъчи, гонга и чука и черния отвор на пещерата.