Мостът на птиците

Разтревожен, изчаках да го порази гръм. Нищо обаче не се случи.

— Хайде, Воле, да вървим към селото ти, че е време вече да се сдобием и с последната третинка от отговора на загадката — каза Господаря Ли и се затича надолу по склона.

Стареца от планината ни бе издухал на самата периферия на цивилизования свят, така че се озовахме в много странна местност. Към далечни планини е фантастични контури се простираше безкрайна степ, през която вееше студен вятър. От време на време прекосявахме равнини, изпълнени с поразително еднакви купчинки пръст, на всяка от конто ни наблюдаваше учудено по един борсук изправен на задните си крака. Веднъж към нас се втурна цяло войнство от плъхове, но когато наближи, видяхме, че не са плъхове, а известните търкалящи се корени на растението пен, които вятърът отвяваше в посока към края на света.

Постепенно по голите планински скатове започнаха да се появяват отделни дървета, сетне и потънали в зеленина долини, и накрая гледката стана съвсем позната. След като се изкачихме на върха на един хълм успях да съзра в далечината контурите на Възглавницата на Дракона. Изпитах облекчение, когато Господаря Ли ми каза, че ще отидем именно там. Не виждах как ще мога да погледна в очите хората от село Ку Фу, ако се върна с празни ръце, без да съм донесъл лек за децата им.

Започнахме да се изкачваме по древните камъни на Окото на Дракона, тъкмо когато се здрачаваше и зелената долина се изпълваше с меки лилави сенки, а птиците пееха последните си песни преди сън. Ли Као седна на пода на наблюдателната кула, взе паничка ориз, купена в последното посетено от нас село, и започна мълчаливо да се храни. След това се обърна към мен.

— Воле, тайните престават да са тайни, когато бъдат видяни от необходимия ъгъл. Струва ми се, че ще разберем кой е той, като си припомним нещо, което княз Чин каза не веднъж, а дваж, „Вие търсите точно този женшенов корен, който ви е необходим, но не сте решили да го използвате за нещо разумно.“ Не допускаш ли, че в търсенето на Великия корен на силата князът съзря някаква заплаха за себе си? Че се опасяваше да не би да използваме корена за нещо друго и това го уплаши до смърт? Кажи ми сега какво би могло да бъде това нещо, което е способно да хвърли я ужас дори такъв един могъщ тиранин, какъвто е княз Чин?

Хапна още малко ориз, наблюдавайки как сенките продължават да пълзят по стените. След това посочи с ръка птиците.

— Нека преди всичко предположим, че Окълвания Хо ни е разказал действителен случай, превърнал се след време в мит само поради това, че е бил забулен от покривалото на времето. Наистина е съществувало младше божество, наречено Принцесата на птиците, макар и е възможно да не е било точно такова, каквото бе описано в разказа на Хо. Принцесата наистина е имала корона, украсена с три пера, дадени от Господаря на птиците. Би трябвало да сме слепи като неоконфуцианци, за да не се досетим какво се е случило. Княз Чин е отишъл при Стареца от планината, за да научи от него тайната на безсмъртието. Разбрал, че като начало трябва да открадне вещ, принадлежаща на някое божество. Сетне измамил и убил прислужниците на Нефритовата перла, отвлякъл я и откраднал короната й. После Стареца от планината извадил сърцето му, и именно заради това този жизнен приятел може да си позволява да се присмива на брадвите и на смъртоносните дози отрова. Съществувал е и продължава да съществува само един-единствен княз Чин Тиранинът, който изгори книгите на Китай, построи замъка на лабиринта и се крие зад маската на ревящ тигър, е един и същ човек.

Сърцето ми се сви, когато си помислих за княза и за играчките му, като например Невидимата ръка. Княз Чин бе платил на най-мъдрия човек на света не само цената на една сърдечна операция. Бе купил от него и умението да чете чужди мисли и да властва над създанията, криещи се в черните недра на земята. Какви шансове имахме да победим един ученик на Стареца от планината?

— Нефритовата перла, освен това, е притежавала и още нещо, почти толкова ценно, колкото и короната й. Имала е кръстница — продължи Господаря Ли. — Едва ли един ненаситен в алчността си човек като князът е пренебрегнал факта, че Царицата на женшена е най-скъпоценното растение на земята и че заедно с Нефритовата перла ще държи и нея във властта си. Ще изкажа още едно предположение. Великият корен на силата и Царицата на женшена са едно и също нещо и тези два факта се преплитат.

Ли Као погледна замислено към небето.