Мостът на птиците

Най-големият увеселителен град в света започваше нощния си живот, Отвсякъде се разнасяше смях и приятният звук, предизвикан от празни делви за вино, разбивани в земята. Най-различни веселяци се опитваха да ни приобщят към компанията си, но ние се измъквахме от прегръдките им и ускорихме ход. Прехвърлихме се през стена, зад която имаше малка градина. Човек понякога може да открие помощ в най-невероятни места. Като например в скромна малка къщичка, където едно мекушаво човече и очарователната му алчна жена се радват на приятна и мирна семейна вечер.

— Сладурко! — извика щастливо Лотосовия облак, докато Ключовия заек изпищя „Крадци“ и се шмугна под леглото.

29. Какво може да се види от едно притворено око

Бе ни необходимо известно време, за да убедим Ключовия заек, че наистина сме успели да оживеем въпреки страшната болест и той се престраши, и се измъкна изпод леглото. След това се получи наистина мила семейна картинка, тъй като заекът съобрази да донесе няколко кани вино от сиромашкия си килер и насядахме около масата, отпивайки от него, замезвайки си със зърна грозде. Ли Као изчака дългият нос на малкото човече да престане да трепери от ужас, преди да се обърне към Лотосовия облак.

— Лотосов облак, ще имаш ли добрината да задържиш съпруга си и да го опазиш от нараняване, ако рече да припада? — попита колкото се може по-любезно. — Видиш ли, заедно с Вола решихме да убием княз Чин.

Лотосовия облак успя да улови Ключовия заек тъкмо преди главата му да тупне на пода. С помощта на благоуханни соли успяхме да го върнем в съзнание и след като отпи малко вино цветът на бузите му се възвърна.

— А пък ти ще трябва да ни помогнеш — продължи Господаря Ли.

Лотосовия облак отново успя да улови навреме припадащия си съпруг, а аз отидох да донеса още благоуханни соли.

— Сега по-добре ли се чувстваш? — понита дружески Господаря Ли, след като ковчежникът отново се съвзе. — Може би ще е редно първо да обясня защо князът заслужава да бъде убит. Всичко започва е една прекрасна приказка, която вярвам, ще се хареса много на Лотосовия облак, тъй като в нея се разказва за най-красивия бог на Небесата и най-хубавото момиче на света.

— А разказва ли се нещо и за злата и мащеха? — попита Лотосовия облак със сияещ поглед.

— Колкото и странно да изглежда, в повествованието зла мащеха няма — отвърна замислено Господаря Ли. — Не мога да разбера защо.

— Слава Богу! — възкликна Ключовия заек. — Злите мащехи ме ужасяват. Всъщност, почти всичко ме ужасява — добави той тъжно.

Ли Као пое ролята на домакин и повторно напълни чашите. Разказа почти дословно приказката на Окълвания Хо за Звездния пастир и Принцесата на птиците. Трудно можеше да открие по-добър слушател от Лотосовия облак, която подскочи от възбуда в момента, когато Великия господар на нефрита положи корона върху главата на Нефритовата перла, и се разплака от радост, след като чу как Принцесата слиза от прекрасния мост на птиците и се втурва към прегръдките на Звездния пастир. Не бе необходимо да си особено проницателен, за да разбереш, че милата ми Лотосов облак мечтаеше наяве как се превръща в най-красивото момиче на света и, преобразена в богиня, се възнася към звездите.

— И сетне те заживели… — каза Господаря Ли и напълни чашата си. — Не, за съжаление не мога да кажа, че сетне са живяли дълго и щастливо. Видиш ли, намерило се едно гнусно човече, на което му се прищяло да живее вечно. Научило се, че ако успее да открадне вещ, принадлежаща на някой бог, никога няма да остарее, докато я притежава, и че ще стане неуязвимо, ако най-мъдрият човек на света, Стареца от планината, изреже сърцето му. И така, то подготвило клопка за най-невинната и простодушна богиня, която успяло да открие. Думата ми е за Нефритовата перла, Принцесата на птиците.

— О, не! — извика Лотосовия облак.

— О, да — каза Господаря Ли. — Тя имала три прислужници, наивни и простодушни като нея. Гнусното човече купило от Стареца от планината три прекрасни дрънкулки, както и три перца, досущ като перцата на Царете на птиците. Сетне се пременило като куц вехтошар и отишло при трите прислужници. Разказало им някаква лъжа, навярно нещо от рода на това, че много боготвори принцесата и ще заплати каквато и да е цена за нещо, което тя е докоснала. Помолило в замяна на дрънкулките да му сторят дребна услуга. Да подменят перцата на короната на Нефритовата перла с неговите и да му ги дадат.

— Не вярвам да са могли да направят такова нещо! — каза възмутено Лотосовия облак.

— А момичетата знаели ли са, че перцата на короната са вълшебни? — попита Ключовия заек.