Мъртвите сибирски полета

— Давам честната си дума! След три дни ще тръгна да избавя сестра си.

— Знам, че дадената ти дума ще бъде свята. Ни един Пал не е престъпил дадената дума.

Слаба руменина се показа на лицето на Хуго. Пред очите му изплува образът на един нещастен човек, един млад учител-немец. Неговият дух се яви пред него. Той видя лицето му, погледа му, който го укоряваше. Това лице имаше чертите на Конрад Фелзингер. Мъртвец се яви на Хуго и той покри лицето си с ръце.

— Далеч от мене, грозен спомен! Не искам никога да те виждам. Всичко е мъртво и заровено.

Той стана и подаде ръка на Бакунин.

— Сбогом — каза той. — Ще ви бъда длъжник! Позволете да се срещнем през малкото дни, които ми остават да прекарам в Петербург, за да ми дадете някои подробности за тежкото предприятие, което ми предстои да извърша!

— Утре по същото време ще ме намерите на това място — отвърна Бакунин, ала гласът му вече не звучеше с онази сърдечност, с която бе говорил преди малко на младежа. — Ние пак ще се видим — му каза той. — Аз имам да говоря с вас за благосъстоянието на Русия, барон Фон Пал.

Съпровождан от баща си, Хуго излезе от чайната. В същата минута човекът със скъсаните дрехи пошепна на другия със сините очила:

— Ще арестуваме ли и неговите събеседници или ще ги оставим да си отидат свободно.

— Остави ги да си вървят — отговори той. — Познавам единия от тях. Той е барон Хуго, а другият, изглежда, му е баща, чичо или някой роднина. Гледай, Бакунин стана! Ето че говори с евреина. По-бързо, Ашинов, сега трябва да го заловим.

Човекът със сините очила понечи да стане, но другият го спря.

— Още малко почакайте — каза той. — Марголински ми смигна да кротуваме.

— Дявол да го вземе, какво е пък това? Сега той отива с евреина?

— Този евреин няма така лесно да го изпусне — каза събеседникът му.

— Не вярвам, той е прекалено страхлив, за да направи нещо против нас.

— Ей-сега ще разкрием лукавата му постъпка. Но ето че жена му идва. Като че иска да говори с нас…

— Мъжът ми току-що подмами оня човек в една стая, откъдето-никой не може да избяга. По-добре е да се справите с него там, тъй като тук не е удобно. Пред гостите кой знае какво може да стане!

— Те се боят от нихилистите — пошепна мъжът с дългата дреха на другия с очилата.

— Дали се боят или не — е наша работа. Преди няколко недели стана една случка, която наистина хубаво ме изплаши. Във Варшава открихме един мъртъв ученик. Той бе писал на началника на полицията, че искал да му съобщи някаква тайна, от която зависел животът на царя.

— Но не, по-добре да свършим тихо тая работа…

— Ще ни повика ли мъжът ви, когато стане време?

— Ще ви повика, бъдете сигурни в това — каза еврейката. Успокоени от отговора, двамата мъже от тайната полиция заеха местата си до масата.

В това време Бакунин се качваше заедно с евреина по стълбите, които водеха на горния етаж.

Марголински осветяваше пътя на гостенина си. Свещта, която той носеше, светеше много слабо.

— На кой етаж е стаята, в която ме водите? — попита Бакунин, като хвърли подозрителен поглед към домакина.

— На втория — отвърна евреинът. — Стаята е така хубава; все едно че ще бъдете в лоното Аврамово.

Евреинът го въведе в една стая на втория етаж. След като остави свещта на масата и посъветва гостенина да си легне по-скоро, той излезе и заключи вратата отвън.

Щом остана сам, Бакунин дръпна езичето на вратата, смъкна изкуствената си брада, взе свещта и внимателно започна да разглежда стаята. Опитвайки дебелината на стените, той внезапно забеляза, че една от тях, точно зад мръсното канапе, беше преградена с дъски, там изобщо нямаше стена и у него се появи съмнение.

— Трябва да бъда много внимателен, да не би някой да дойде зад стената и да подслушва що говоря. Ха. Що е това? Лош знак!

Тези думи се отнасяха за железните решетки, които видя на прозорците.

— Чудно — каза той, — стаята е също като затвор. Никога не съм бил тъй недоверчив, както към този евреин; тоя човек никак не ми се харесва. — Свали елека си и се оказа, че отдолу е облечен с модерно облекло. — У него има нещо съмнително; по лицето му се чете нехайство, а и струва ми се, че той потрепера, когато го погледнах строго в очите. Но от тези хора не се боя. Напоследък никой не знае колко е ценна моята личност за тайната полиция.

Изведнъж Бакунин млъкна и огледа внимателно цялата стая. Не беше ли това познат глас? Той спря да диша и се ослуша. Беше обезпокоен.

Бавно мушна ръка в джоба си и извади револвера.

— Струва ми се, че в последно време съм доста нервен, сякаш виждам духове там, където ги няма. Нима не съм сам в тази стая?

След като се поуспокои, продължи да се съблича, а после огледа наоколо, като държеше в едната ръка свещта, а в другата револвера. Така отиде и до леглото си.

Един черен предмет лежеше на пода под леглото. По всичко изглеждаше, че това е човек.

— Излез, глупецо! — извика Бакунин. — Вън, или ще продупча черепа ти, преди да съм видял лицето ти!

Изпод леглото изведнъж се показа една глава, а след това и тялото.

Бакунин се отдръпна назад, като не снемаше поглед от лицето на човека, срещу когото бе насочил револвера си.