Началото

Мрачната му потиснатост не се разсея, когато се върнаха в Ямагата и той разказа на Ирие за резултата от срещата.

— Не мога да поправя само за няколко месеца проявявана от години небрежност — завърши разказа си Шигеру. — Пропилели сме всичките си възможности, докато Ийда е преговарял, сключвайки бракове и съюзи. Притиснати сме от всички страни. По всичко личи, че Садаму подготвя нападение в скоро време. Надявах се да осигуря подкрепление срещу него, но може би просто ускорявам събитията. Някога ще бъдем ли готови да му дадем отпор?

— Трябва да използваме зимата, за да подготвим хора, въоръжение и да планираме стратегии — отвърна Ирие. — Южната и западната област са най-уязвими. Вместо да се връщам с теб в Хаги, предлагам да отида при Ногучи и да му наложа да отстоява позиции и да не се поддава на заплахите на Тохан.

— И да започне да събира войска — добави Шигеру. — Трябва да имат готовност да напреднат по източната граница през пролетта.

— Да остана ли там през зимата, за да надзиравам подготовката?

— Проводи ми вести преди падането на снеговете, за да ме уведомиш за положението. Тогава ще реша.

Шигеру замълча.

— Загрижен съм заради шпионите — рече той накрая. — Чувствам, че Садаму ни наблюдава през цялото време и научава за всеки мой ход. Какво да направя, за да избегна мрежата му?

— Внимавай много с кого разговаряш и кой друг присъства — предупреди го Ирие. — Заобикаляй се само с воини, които познаваш и на които имаш пълно доверие. Подбирай слуги само от фамилии, верни на Отори.

— Лесно е да се каже — отвърна Шигеру, като си мислеше за Муто Шизука.

Двайсет и пета глава

На следващия ден рано сутринта потеглиха към Тераяма. Красотата на есенния ден и мисълта, че скоро ще види Мацуда Шинген, малко повдигнаха духа на Шигеру, макар че той не хранеше особени надежди да се срещне с Маруяма Наоми. Знаеше, че съпругът й е от Тохан; дъщеря му бе омъжена за Нараки — братовчед на Ийда Садаму. Наоми бе около година по-голяма от Шигеру. Независимо от всичко, което непрестанно чуваше за поведението на владетелката Маруяма, той се съмняваше, че тя разполага с реална власт и с възможността да предприеме действия против волята на своя съпруг и на неговото семейство, която изразяваше желанията на Ийда Садаму.

Всъщност колкото повече мислеше за това, толкова по-силно го завладяваше неохотата да се срещне с нея. Опасенията му бяха примесени с известен гняв към собственото му семейство, към баща му, към чичовците му, които бяха позволили да се стигне дотук. Нямаше как да не се запита защо самите те не са потърсили връзка със Сейшуу още преди години, когато те двамата с Наоми са били деца — двамата бяха почти връстници; тогава са можели да ги сгодят. А и защо Сейшуу не са почели наследника на клана Отори, вместо да сключат подобен обвързващ съюз с Тохан? Дали те, както и повечето други кланове в Трите провинции, не считат Отори за незначителна сила, за упадащ клан, обречен да бъде унищожен от Тохан?

Когато стигнаха до подножието на планината, той бе решил, че не желае да се срещне с нея, и се надяваше, че тя няма да е там. Пътуването го бе обезсърчило още повече, макар че всъщност трябваше да е доволен от възторженото посрещане, което му бяха устроили по пътя. Придвижването им бе забавено от множеството хора, които искаха да го поздравят, да поговорят с него, да поднесат дарове лично на него и хората му и да се запознаят с Такеши.

— Трябва да се научиш да бъдеш по-сдържан — заяви Кийошиге след четвъртото или петото спиране за проучване на някой нов земеделски способ или за да бъде уведомен за нов налог. — Ще те изядат жив. Не можеш да бъдеш на разположение на всички тези хора. Все едно да те хапят цял вир шарани!

— А и така никога няма да стигнем до храма — добави Такеши.

Шигеру си даде сметка в какво се бе превърнал — в своеобразен символ за тези люде, които съсредоточаваха в него цялото си доверие и всичките си надежди. Ако се провалеше, те щяха да бъдат поробени от Тохан — той не можеше да понесе това да се случи. Но беше ли готов да предприеме мерките, които щяха да въвлекат във война цялото владение? В същото време това ласкателство го натъжи. Нямаше особено основание и бе като фантазия, недействително и неудържимо. Искаше техният живот да има по-солидна основа; справедливост, защото това бе волята на боговете, а не прищявка на някакъв идеализиран герой.

В странноприемницата в подножието на планината вече имаше няколко васали с герба на Маруяма върху късите си връхни дрехи. Те се взряха с нескрито любопитство в Шигеру и Такеши, когато братята слязоха от конете и ги оставиха на грижата на Кийошиге.

— Отиваме направо в храма — рече Шигеру.

— Да, ял съм и съм пил толкова, че съм сит за дни наред — отвърна Такеши, тъй като ги бяха гощавали при всяко спиране.