Началото (Втора част)

— Радвам се, че мога да бъда от полза за клана в това скръбно време.

Изглеждаше самодоволен, като котарак, който току-що е излапал крадена риба. Шоичи заяви:

— Дълбоко съжаляваме за последните събития — ние лично бяхме изразили несъгласието си с тях. Сега моят брат и аз ще поемем отговорността за бъдещето добро поведение на нашия клан. Надяваме се, че ще можем да предложим обезщетение, което владетелят Ийда да счете за приемливо.

— В замяна той ще ни признае като назначени регенти, докато се изясни въпросът с наследството — добави Масахиро.

— Няма нужда от подобно изясняване — заяви Шигеру, като полагаше усилия да говори спокойно. — Аз съм най-големият син на владетеля Шигемори. Разполагам с наследник в лицето на моя брат Такеши.

Китано се усмихна вежливо и заяви:

— Това е едно от основните условия на владетеля Ийда. Няма да се водят никакви по-нататъшни преговори, докато владетелят Шигеру е глава на клана.

След като никой не продума, той добави:

— Предупредих ви да не предизвиквате неговата враждебност. Ако не се съгласите да се оттеглите, едва ли има смисъл да продължаваме това съвещание. Владетелят Ийда и неговата армия напредват и вече са стигнали до Кушимото. Не можем да им попречим да превземат Ямагата. После само Цувано ще ги дели от Хаги.

— Хаги не може да бъде превзет с обсада! — не се сдържа Шигеру.

Чичовците му се спогледаха.

— Но може да се обречем на глад, особено след като е едва началото на лятото и до прибирането на оризовата реколта остават седмици — заяви Шоичи.

— Шигеру трябва да си отнеме живота — отбеляза Масахиро безстрастно. — Това без съмнение ще отговори на изискванията на Ийда и ще бъде достойно.

— Заповедта на моя баща бе да остана жив — отвърна Шигеру. — Особено след като Джато се завърна при мен.

Ичиро се обади зад тях:

— С ваше позволение бих искал да отбележа, че смъртта на владетеля Шигеру ще хвърли в смут цялата Средна провинция. Ако Тохан бяха победили Отори в честна битка, това щеше да е приемлив изход. Но когато е намесено предателство, правдата е на страната на победените. Сражението се е водило в Средната провинция — значи нашественикът е владетелят Ийда. Всички тези съображения трябва да се претеглят много внимателно, преди да се стигне до окончателно решение.

— Заплахата за обсада на Хаги е лишена от смисъл — добави Шигеру, — тъй като Сейшуу ще ни се притекат на помощ. Кажи това на Садаму. Освен това по наши сведения той също е понесъл твърде тежки загуби, за да подеме нова кампания, особено през време на дъждовния сезон.

— Всички тези твърдения може да са основателни — отвърна Китано, — но няма смисъл да ги обсъждаме, ако не приемете, че от този ден нататък вие не сте нито главата, нито наследникът на клана Отори.

— Това не е нещо, с което мога да се разделя по желание, все едно смъквам роба или шапка — отвърна Шигеру. — Това е моята същност.

— В такъв случай моето присъствие тук става излишно — отбеляза Китано.

Настъпи кратко мълчание. После Шоичи и Масахиро заговориха едновременно.

— Това е нелепо…

— Владетелят Шигеру трябва да се откаже…

— Вашият брат е в Тераяма, нали? — попита Китано. — Трябва да ви заявя, че храмът е обграден от моите хора. По заповед на владетеля Ийда или по мое нареждане те имат готовност да го нападнат, да убият всички в него и да го изгорят до основи, ако въпросите не се разрешат задоволително в рамките на настоящата седмица. Град Ямагата също ще бъде сринат със земята.

— Това би бил акт на нечувано зло, дори и за вас — отвърна Шигеру гневно.

— Сещам се за няколко подходящи определения и за вас, Шигеру — отвърна рязко Китано. — Но не смятам, че взаимните оскърбления биха довели до нещо добро. Трябва да постигнем споразумение.

Внезапно рукналият дъжд затрополи по покрива и в помещението нахлу мирис на мокра пръст.

— Трябва да поставим благото на клана на първо място — рече Шоичи благочестиво. — Владетелят Ийда ти подарява живота, Шигеру. Това е огромна отстъпка. Животът на брат ти също ще бъде пощаден.

— Вие бяхте победен в битка — трябва да очаквате, че ще ви се наложи да платите известна цена — добави Китано. — Разбира се, ако настоявате да сложите край на живота си, ние не можем да ви попречим. Но аз съм съгласен с учителя Ичиро — подобно действие би предизвикало смут сред хората и по тази причина, със значителна милост и защото преди време сте му спасили живота, владетелят Ийда не държи на него.

Гласовете им го достигаха някак отдалече, а помещението сякаш бе изпълнено с мъгла. Единственото, за което можеше да мисли, бе: И все пак Джато дойде при мен. Не мога да умра, преди да съм постигнал отмъщение. Не ми е възможно да се откажа да бъда глава на клана. Джато се върна при мен!