Началото (Втора част)

До този момент не бе виждала Кенджи притеснен. Чичо й се навъси и нетърпеливо се тупна по крака.

— Всъщност, да. В него има нещо… Е, няма смисъл да говорим за това.

— Аз дадох клетва на владетеля Отори, че няма да го предам, но го сторих — рече Шизука.

Искаше да каже още нещо, но не знаеше как да изрази чувствата си, дори не беше сигурна, че ги разбира. Даваше си сметка, че писмото, което лежеше до нея, обричаше Отори Шигеру на гибел, и не можеше да не се натъжи. Онова, което бе видяла в този млад мъж, й бе харесало. Хората го тачеха и тя познаваше мнозина както в Ямагата, така и в Чигава, които възлагаха на него своите надежди за безопасно и мирно съществуване. Техният живот щеше да бъде далеч по-окаян под гнета на Тохан.

Тя бе влязла в света на Шигеру и бе положила клетва пред него според законите на този свят. Той не биваше да знае, че тя е от Племето, чиито членове не се обвързваха с клетви и отговаряха единствено пред себе си. Вероятно предателството й не беше кой знае какво, но въпреки това тя се чувстваше неловко. Подчиняваше се на Племето, но ако имаше възможност да следва собствените си наклонности…

Кенджи я наблюдаваше внимателно.

— Не позволявай да бъдеш подмамена от воините — рече той. — Знам, че техните убеждения и начинът им на живот притежават известна привлекателност — всички тези приказки за чест и достойнство, за смелост и сила на духа; клановете, древните имения с гербовете, мечовете и героите — онези, които не са страхливци, са влюбени в смъртта.

— Живея сред тях по заповед на Племето — рече тя. — В известен смисъл съм длъжна да приема техните убеждения.

— Само да си даваш вид, че е така — поправи я Кенджи. — Преди всичко очакваме от теб да ни се подчиняваш безпрекословно.

— Разбира се — отвърна тя. — Чичо, това никога не е било под въпрос.

— Вярвам, че е така — рече той. — Но ти си още млада и се намираш в опасно положение. Знам, че притежаваш уменията да оцелееш, но само ако не намесваш емоции — той млъкна за момент и после продължи: — Особено ако си заченала от Араи.

Тя неволно трепна.

— Толкова ли е очевидно? Още не съм казала на никого, дори и на Араи. Мислех, че трябва да уведомя първо теб, в случай че…

Тя знаеше, че ако тази бременност не устройва Племето, щяха да я накарат да я прекрати, както вече го бяха правили. Леля й Сейко, подобно на всички жени от Племето, владееше куп начини за отърваване от нежеланите деца. Щяха незабавно да й дадат да пие нужната отвара и до вечерта детето нямаше да го има. Усети как мускулите на корема й се свиват от страх.

— Както ти е известно, обикновено не подкрепяме смесване на кръвта — рече Кенджи. — Но аз виждам редица предимства в запазването на това дете. То със сигурност ще скрепи връзката ти с Араи, дори когато страстта ви един към друг стихне… а това ще стане, ще стане, повярвай ми… но — което е по-важно — детето може да наследи твоите способности, а Племето има нужда от тях — той въздъхна. — Явно е, че бавно загиваме… всяка година се раждат все по-малко деца, а само шепа от тях притежават истински талант. Умират хора, които не можем да си позволим да губим… баща ти, Кикута Исаму… Исаму нямаше деца, баща ти и аз — само по едно… не бива да се отърваваме от повече деца, кръвта на Племето трябва да се съхрани. И в това дете, и в други. Араи ще се зарадва, Племето — също… стига да помниш на кого дължиш вярност и кому в края на краищата принадлежи детето.

— Щастлива съм — рече тя. — Наистина го искам.

За миг на лицето му се изписа обич и изражението му се смекчи.

— Кога ще се роди?

— В началото на десетия месец.

— Е, грижи се за себе си. След тази мисия ще се опитам да не те товаря с трудни задачи… освен обичайните разговори в леглото с твоя воин, които очевидно не са ти неприятни!

Шизука взе пакетчето от пода, мушна го в робата си и каза:

— Какво е станало с Исаму? Никой не говори за него.

— Мъртъв е — отвърна Кенджи кратко. — Това е всичко, което знам.

Тя разбра по тона му, че няма смисъл да пита повече. За момента реши повече да не се интересува от този въпрос, но нямаше да го забрави.

— Къде трябва да доставя писмото? — попита.

— Като стигнеш при Ногучи, можеш да отседнеш в странноприемницата близо до моста. Държи я фамилията Курода. Там ще те потърси Курода Шинтаро. Трябва да му го предадеш лично, само на него и на никой друг. Ето ти още една ужасна загуба. Шинтаро, най-надареният наемен убиец в Трите провинции, също няма деца.

Искаше й се да го попита за още неща, за точното съдържание на писмото, но реши, че е по-добре да не знае защо Ийда Садаму пише на владетеля Ногучи, нито какво му предлага. Щеше да се подчини на чичо си и да отнесе писмото, както й бе наредено, но неволно си спомни за братята Отори и за техния другар Мори Кийошиге, за нескритото възхищение, което бе видяла в очите им, и й дожаля за тях.

— Къде ще се състои тази битка? — попита Шизука.

— Най-вероятно в равнината Яегахара.

Двайсет и девета глава