Наказание без престъпление

Пазачите се втурнаха в килията.

— Не може да ме убиете! Нищо не съм направил! Кети е жива, аз я видях!

— Ние също я видяхме, господине.

— Освободете ме тогава! Освободете ме!

Беше се побъркал. Задуши се и едва не падна.

— Господине, всичко се реши в съда.

— Не е честно — скочи и сграбчи прозореца ревейки.

Колата отпътува, отнасяйки Кети и Леонард. Замина за Париж и Атина, Венеция и Лондон следващата пролет, Стокхолм, следващото лято и Виена през есента.

— Кети, върни се, не можеш да постъпиш така с мен!

Светлините от стоповете на колата се стопяваха в студения дъжд.

Пазачите зад него се спуснаха да го хванат, а той крещеше.