Наследникът

— Прощавайте, отче, но вече над трийсет години плавам по морето и ще ви кажа едно: на тоя ваш прав Път няма да повярвам, додето не го видя с очите си.

— Не си единственият — усмихна се игуменът, после изведнъж стана сериозен. — Нима мога да те упрекна, след като сам Спасителят е проявил снизхождение към неверието на своя апостол Тома? Е, добре, капитане, знай, че Правият път съществува наистина и преди сто и трийсет години неколцина храбри монаси са отплавали по него и са се върнали. Пристигнем ли в Света гора, ще видиш и доказателство. Ала спомни си словата на Исуса: „Блажени са тези, които без да видят, са повярвали“. — Той посочи към Нико. — Блажен е сред нас единствено този момък, понеже няма и капка недоверие в душата му, та вярва на тварите Божии, ако и да не е видял каквото те му разказват.

Сетне отец Амвросиас смени темата и така и не успяха да го накарат да заговори отново за Правия път. Той умееше да бъде колкото благ, толкова и упорит.

7 юли 1542 г. на Петата епоха

Лъчите на безоблачно лятно утро хвърляха злато по трептящите води на Светогорския залив. Извисен като могъща крепост на триста и трийсет метра над морето, манастирът Симонопетра разкриваше изумителна гледка към шеметната бездна отдолу, към спокойните води на залива и обгърнатите в мараня очертания на полуостров Сидония отсреща.

От низините по скалистия бряг на югоизток глухо долитаха бавни и тържествени удари на камбани — манастирът „Свети Дионисий“ днес честваше своя престолен празник, рождеството на Свети Йоан Предтеча. Самият манастир не се виждаше, укрит зад отвесните канари, но натам прииждаха празнично украсени лодки и корабчета.

Изпълнен с благоговение и странен душевен подем, Финеган бавно се прекръсти и от устните му сякаш сами се отрониха словата на древна поема:

А камбаните черковни
Нежно тръпнат, сякаш шъпнат древни приказки любовни,
                                        И, съгрян
                                        В техний блян,
Целий свят навред съзира в бъдещето светъл сън,
Възвестен от хор камбани с благодатен златен звън
                                        Посред дим
                                        От тамян,
                                        Смях и шум —
                                        Бим! Бам! Бум!
                                                        Бим!
                                                        Бам!
                                                        Бум!

Гласът му заглъхна и отново настана тишина. Насядали на меки възглавнички по дъсчения под на широкия чердак, моряците от „Елпида“ се взираха в морската шир — тъй позната за тях и същевременно тъй непривична от такава височина. Едва след минута-две капитан Василиадис дълбоко въздъхна и изрече с трептящ от вълнение глас.

— Райско кътче, отче Амвросиас. Нямам други думи. Райско кътче…

— Да — кимна старият игумен. — Райско кътче, така го наричат всички. Преданията разказват, че някога Света Богородица и Свети Йоан плавали към Кипър, за да посетят Свети Лазар — същият, когото Спасителят възкресил, и който по онова време вече бил епископ на християните в Китион. Ала мощна буря ги отклонила от курса и лодката им се разбила недалече оттук — на източния бряг, където днес е Ивиронският манастир. Тъй дивна била прелестта на планината, че Божията майка я благословила и замолила сина си да превърне това място в нейна градина. Изведнъж зачула глас: „Нека това място да бъде твое наследство и твоя градина, рай и небе и спасение за онези, които търсят спасение“. От тогава планината е посветена на Света Богородица като нейна градина, в която не се позволява присъствието на други жени освен Божията майка. И ми се иска да вярвам, братко Йоргос, че насам я е довел някой суров и немногословен капитан като теб.

Все още слаб подир тежкото заболяване, отец Амвросиас помълча, за да си поеме дъх. Сетне продължи:

— Чуйте ме, братя во Христе. Не случайно е събрал Бог всички нас — мен, грешния и немощния телом, теб, братко Йоргос, това невинно момче с детска душа, този англикански монах, бленуващ за изгубената си Англия, и тези твои моряци със загрубели ръце но с честни и храбри сърца. Ще ви разкрия една велика тайна, която вярвам, че Провидението е пазило тъкмо за вас. Знайте, че преди век и половина далече на север от тук, из Рилската планина вилнеели свирепи и многобройни банди разбойници. Когато злодеите опустошили един голям тамошен манастир, оцелелите православни братя се спасили с бягство, отнасяйки част от съкровищата на манастира — мощи на светци и редки апокрифни книги, сред които имало неизвестен дотогава сборник с преписи от съчиненията на Свети Джон Оксенфордски.

При тези думи Финеган трепна като ужилен от скорпион. Цялото му тяло се напрегна, той отвори уста, но с усилие на волята се застави да замълчи.