Не се връщай

Оставиха форда на покрития паркинг срещу терминала на „Делта“ и хвърлиха ключа в близкия контейнер за смет. Това със сигурност щеше да вкара Ромео в допълнителни разходи за покриване на глобите и още куп наказателни санкции.

Търнър разглоби глока на Райкард и разхвърля частите му в четири различни контейнера. После влязоха в терминала, но през погрешна врата и започнаха една доста дълга разходка пеша. В крайна сметка стигнаха гишетата за билети, но от обратната страна. Еспин вече беше там. Вероятно беше избрал да пътува по 405-та. Сам, защото около него нямаше никой. И никой не дебнеше отдалече.

Стоеше неподвижно, обърнат към главния вход на терминала. Усети ги едва когато се изправиха до него. После Ричър купи три билета първа класа с кредитната карта на Балдачи.

> 64

Двайсет минути преди отвеждането към самолета вече бяха в залата за заминаващи пътници. Заеха стратегическа позиция на едно от удобните канапета, от което държаха под око цялата зала, но Шраго не се виждаше никъде. Ричър не очакваше това да се случи, защото Ел Ей се простираше върху огромна площ, а използването на кредитната карта трябваше да бъде засечено, преди преследвачът им да предприеме каквото и да било. Просто времето му беше малко. По тази причина Ричър си позволи едно кафе и кратка почивка преди обявяването на полета.

Телефонът му иззвъня миг преди да седне на мястото си, и той го включи. Повечето от пътниците също провеждаха разговори, докато се настаняваха.

Обаждаше се Едмъндс от Вирджиния.

— Току-що получих сведенията за Кандис Дейтън, които изисках от Седемдесет и пета част.

— Нали ти казах, че не си я спомням?

— Приеми извиненията ми. Би трябвало да не бъда толкова скептична.

— Нямаш грижи. Самият аз почти повярвах, че всичко това е истина.

— Поразпитах и за приятелите на Крю Скъли.

— И?

— Поддържа близки отношения с един свой състудент от Уест Пойнт. Кариерата им се е развивала успоредно. Поисках сведения от пет различни източника и всички без изключение посочиха един и същ човек.

— Кой е той?

— В момента заема длъжността заместник началник-щаб, отговарящ за разузнаването.

— Това обяснява доста неща.

— Имат сходни биографии. Съседи са в Джорджтаун и членуват в едни и същи клубове — някои от тях ексклузивни.

— Богати ли са?

— Не са безумно богати, но водят удобен, макар и малко старомоден начин на живот. Знаеш как е при подобен род хора. Комфортът им струва няколко милиона.

— Как се казва този човек?

— Гейбриъл Монтеки.

— Права си за сходните биографии — кимна Ричър. — Гейб и Крю. Звучи като името на бар в околностите на Харвард. Или като на магазина, от който си купуваш скъсани джинси за триста долара.

— Тези са едри риби, Ричър. Истински великани. А ти не разполагаш с никакви улики срещу тях.

— Мислиш като адвокат. Между другото, в момента се нуждая именно от адвокат. Аз съм невинен гражданин и не искам да се раздухва онова, което се случи, след като ме заключиха за две изфабрикувани истории. Ако съм успял да изчезна, значи съм имал пълното право да го направя.

— Майор Съливан работи по въпроса. Тя ще настоява за сваляне на всички обвинения, които са напълно скалъпени.

— Кажи й да побърза. В момента тръгваме обратно в компанията на полуофициален ескорт. Не искам никакви циркове на „Рейгън Нешънъл“. Разполага с шест часа.

— Ще й предам.

Гласът на стюарда обяви, че вратите се затварят, и помоли за изключването на всички електронни уреди. За пръв път в живота си Ричър с готовност изпълни инструкциите на екипажа и пъхна телефона в джоба си. Самолетът се отдели от ръкава и започна да рулира. Броени минути по-късно излетя над океана, описа широк обратен завой и носът му отново се насочи на изток. Прелетяха над крайбрежието на Санта Моника и продължиха да набират височина. Северен Холивуд и скоростната магистрала „Вентура“ останаха от дясната им страна, заедно с Вайнленд Авеню, закусвалнята с паркинга и къщата със синята врата.

Секунди по-късно всичко това потъна някъде далече долу, а после изчезна.

Оказа се, че в първа класа не е много лесно да се води тристранен разговор. Главно заради широките кресла и голямото разстояние от мястото до илюминатора от едната страна и вътрешното място от другата. А и членовете на екипажа непрекъснато сновяха между тях и сервизното помещение, за да ги отрупват с безплатна храна и напитки. Всичко това помогна на Ричър да разбере защо хората правят връзка между богатството и комфорта, но явно за сметка на общуването. В крайна сметка Еспин напусна мястото си и седна на облегалката на Търнър, а самата тя се облегна на рамото на Ричър. Така вече можеха да се виждат и чуват.

— Ако се наложи да поискам заповед за Морган, очевидно ще ме попитат за характера на въпросната конспирация — каза Еспин. — Затова направете всичко възможно да получа една хубава и достоверна история още преди да сме напуснали този самолет. Ако не я получа, ще се наложи да преосмислим специалния ви статут.