Не се връщай

— Няма да стане така, Пит — поклати глава Ричър. — Това не е прослушване за някой филм, а и в случая ти нямаш право на глас. След като кацнем на „Рейгън Нешънъл“, всеки си тръгва по пътя, независимо дали имаме история или не. А ти ще ни помахаш за сбогом, дори това да не ти хареса. Имаш избор как да го направиш — здрав и с усмивка или от инвалиден стол със счупен крак. Това са основните правила, разбрахме ли се?

— Но след като сме споделили цялата информация, с която разполагаме, нали?

— Абсолютно, можеш да си спокоен. Между другото, капитан Едмъндс току-що докладва, че Крю Скъли действително има един много близък приятел, който се казва Гейбриъл Монтеки.

— Така и трябва да бъде — кимна Еспин. — Съученик от прогимназията?

— Нещо такова. Следвали са заедно в академията. В Уест Пойнт.

— Кой е той?

— Заместник началник-щаб, отговарящ за военното разузнаване.

— Много едра риба, а?

— Не е малка.

— Имаш ли доказателства?

— Адвокатката ми ги оценява на кръгла нула. Нищо черно на бяло.

— Но въпреки това мислиш, че са именно тези двамата?

— Вече да.

— Защо „вече“?

— Покрай Шекспир и неговата пиеса „Ромео и Жулиета“. „Два рода, равно знатни…“ Двама нещастно влюбени, защото Жулиета принадлежи към рода Капулети, а Ромео — към Монтеки. Като двете враждуващи банди в „Уестсайдска история“. Можеш да намериш филма и да го гледаш.

— Мислиш, че Монтеки изпълнява ролята на Ромео? Това не е ли твърде тъпо?

— Вероятно си въобразява, че е оригинално. Като избелелите розови панталони. Сигурен е, че такива като нас никога не са чували за Уилям Шекспир.

— Твоят адвокат има право. Кръгла нула.

— Тя е адвокат, а ти не си. Ти си онзи, който ще хвърли монетата. Или Монтеки е Ромео, или не е. Точно петдесет на петдесет.

— Все едно да отскочиш до Вегас и да заложиш цялата си ипотека на червено — промърмори Еспин.

— Равните шансове са нещо прекрасно.

— Тук става въпрос за заместник началник-щабове, Ричър. Трябва да си адски сигурен. Ако стреляш и не улучиш, загиваш.

Ромео се обади на Жулиета и каза:

— Те се прибират у дома. Три билета първа класа, което е последният шамар. Третият човек е Еспин от Седемдесет и пета част. Отначало реших, че ги е арестувал, но тогава защо Ричър купува билетите? Защото са ни пробили, ето защо! Еспин е минал на тяхна страна.

— Шраго е най-малко на един час път от летището — отбеляза Жулиета.

— Кажи му да побърза. Има билет за следващия полет на „Америкън“.

— Колко ще изостане от Ричър?

— Два часа.

— Много е. Разполагаме само с един човек, а той дори не е тук. Мисля, че сме прецакани.

— Този изход винаги е бил възможен. Знаехме с какво се залавяме, знаехме какво ще ни се наложи да направим.

— Оцеляхме достатъчно дълго.

— Значи ще оцелеем и след два часа разлика. Нищо няма да се случи. Майор Търнър ще се нуждае от душ. Пътуването с жени никога не е експедитивно. Това ще улесни работата на Шраго. А и те положително ще дойдат да ни търсят, така че ще ни спестят времето да ги търсим ние.

Еспин ставаше и сядаше, прекосяваше пътеката и се връщаше обратно, докато разсъждаваше върху криминологичните аспекти на разговора. Присядането на страничната облегалка не отиваше на луксозното пътуване, платено от Балдачи. По тази причина той прекарваше голяма част от времето в размисъл, удобно разположен на мястото си. Като Търнър и Ричър. Но нищо не можеше да измисли. После Търнър го повика и той отново се настани на облегалката.

— Едно нещо е безспорно, нали? Че съществува логистична верига — започна тя. — Тя е нещо като конвейерна лента, движеща се, без да спира, в двете посоки. В момента изпраща празни кашони и получава пълни. В тях е стоката — скъсани чорапи с баркод. Това го приемам. На пръв поглед не се случва нищо, но ние знаем, че не е така. Ами ако онези празни кашони не са празни? Ясно е, че местните племена не купуват стоките с баркод, но може би купуват други — изпратени специално за тях? Почти като пощенски пратки. Това е причината онази четворка във Форт Браг да е толкова важна. Те пълнят кашоните, които би трябвало да са празни.

— И в двата края имаме системи за контрол — поклати глава Еспин.

— Еднакво параноични?

— Е, това е невъзможно.

— Значи идеята не е чак толкова безпочвена?

— Не е.

— Но според Ричър печалбата не е водещ мотив за тях. А това би означавало някакъв частен проект. Може би въоръжават предпочетена от тях фракция срещу друга. Може би се смятат за най-големите експерти по Афганистан. Момчетата от Нова Англия като тях продължават да си въобразяват, че са наполовина британци. Може би още помнят времето на Северозападната гранична провинция и си мислят, че имат безценен опит.

— Възможно е.

— Но ние не бива да забравяме, че конвейерната лента върви и в двете посоки. Може би не пращат, а получават стока, скрита сред оръжието, което се връща у дома. Това също засилва ролята на момчетата от Форт Браг. Защото именно те се занимават с тайното разопаковане и разпределение на стоката.

— Но каква може да е тя?