Не се връщай

После в къщата се появи полковник Джон Джеймс Темпъл, който все още се водеше адвокат на Търнър, заедно с майор Хелън Съливан и капитан Трейси Едмъндс, адвокатите на Ричър. Темпъл беше успял да издейства отмяна на заповедта за арест на Търнър и на практика тя беше свободна в очакване на официалното снемане на обвиненията. Съливан и Едмъндс бяха изправени пред по-сериозни проблеми. Имайки предвид сегашното положение на Морган, те нямаше как да определят дали Ричър продължава да е в армията или не. Този въпрос вероятно щеше да се разглежда от по-висши инстанции и да стигне чак до кабинета на заместник началник-щаба, който лежеше мъртъв на горния етаж.

Търнър се примоли на полковник Темпъл да ги качи в колата си. Фактът, че Ричър му върна служебната карта, не го успокои. Атмосферата беше напрегната, но Ричър държеше да заведе Търнър в хотела, а седанът на полковника все пак беше за предпочитане пред ходенето пеша. Но изобщо не стигнаха до хотела, тъй като тя явно бе поискала да се прибере в Рок Крийк и полковникът се насочи към моста. Към старата каменна сграда. Към щаба. Той беше нейният дом. Като се прибера, ще почистя кабинета си с пароструйка. Не искам никакви следи от Морган.

Изявление, което му разкри всичко. Тя обичаше живота край огъня. На него също му харесваше навремето, но за кратко. И то само край онзи специален огън, който гореше в неговата Сто и десета част. Която сега беше нейната част.

Пристигнаха късно сутринта. Всички бяха там. Включително и нощната смяна. Еспин беше успял да ги вкара в играта и те покорно бяха следвали неговите инструкции. Дневната смяна завари работата свършена и просто се присъедини към овациите. Сержант Лийч беше там, дежурният капитан — също. Ричър се питаше дали Търнър изобщо ще спомене за драсканиците в тефтера му. Вероятно не. По-скоро щеше да му измисли някакво повишение.

Първият й час в службата беше по-скоро церемониален. Много радостни викове, чукане на юмруци, тупане по гърба, приказки. В крайна сметка тя все пак успя да се добере до кабинета си, очевидно решила да започне от там, където я бяха прекъснали. Тоест да прегледа цялата постъпваща информация и да провери всички назначения. Ричър се помота известно време край Лийч, после се спусна по старите каменни стъпала и предприе дълга разходка покрай пустото трилентово шосе. Когато се върна, тя все още беше много заета. Той отново се повъртя около Лийч, а после започна да се стъмва. Търнър най-сетне се появи на стълбите с ключ за кола в ръката си.

— Ела да се повозим — каза тя.

Малката червена спортна кола не беше използвана доста време, но запали веднага. Моторът работеше равномерно, но малко шумно и дрезгаво. Вероятно идея на производителя, след съответните модификации на ауспуха, помисли си Ричър. Търнър включи отоплението на макс, щракна закопчалките на гюрука и го прибра зад седалките.

— Сега ни трябва само малко рокендрол по радиото — подхвърли тя и потегли.

Колата се плъзна през портала и зави наляво, следвайки маршрута на автобусната линия. Минаха покрай мотела и търговския център и спряха пред гръцкия ресторант.

— Какво ще кажеш да те черпя една вечеря? — попита тя.

В ресторанта имаше всякакви хора. Двойки, семейства, деца. Част от децата бяха момичета, някои от тях около четиринайсетгодишни. Търнър избра сепаре до витрината. По улицата бавно се плъзна един автобус.

— Аз съм следовател и знам какво ще кажеш — промълви Ричър.

— Наистина ли? — изгледа го тя.

— Винаги е било петдесет на петдесет. Все едно че хвърляш ези-тура.

— Толкова лесно?

— Не си задължена дори да мислиш за това. Идеята беше моя, а не твоя. Аз реших да дойда тук. Ти не дойде в Южна Дакота.

— Вярно. Така започна всичко. Не бях сигурна, но това се промени. Поне за известно време. Започна в онази килия в ареста на Дайър. Докато отвеждаше Темпъл, ти се обърна и ми каза да те чакам там. Аз се подчиних.

— Нямаше друг избор. Беше в ареста.

— Но сега не съм.

— Разбирам — кимна Ричър. — Сто и десета е по-добрият избор.

— Върнах си я обратно. Не мога просто да стана и да си тръгна.

— Разбирам — повтори той. — А пък аз не мога да остана. Не само тук, а където и да е. Затова решението не е само твое. И двамата казваме „не“.

— Сто и десета е твое творение. Ако от това ще ти стане по-леко…

— Исках да те видя — каза Ричър. — И го направих. Мисията изпълнена.