Небесни материи

След като се озовахме зад стените на светинята, капитан Жълт заек изглежда почувства, че сме в безопасност, и ни остави с Рамоночон сами, за да навести малкия храм на Атина Нике, който бе южно от входа. Предположих, че е отишла да моли богинята на победата за помощ при изпълнение на дълга й.

Рамоночон и аз се изкачихме до върха, заобиколихме синьо-червения Партенон, преминахме по каменната пътека до другата страна на Акропола и влязохме в Ерехтейона, където се помещават повечето богове. Подминахме статуята на Атина, закрилницата на града, и се спуснахме по късото стълбище до галерията с по-маловажните богове.

Приближих неуверено нишата, където се помещаваха Музите, свел глава, протегнал ръце с купичка вино, което предлагах като възлияние на Клио, сетне й зашепнах:

— Богиньо, която ме спаси от отчаянието и ме дари с нов живот, която напълни устата ми с правдиви думи, когато не знаех какво да кажа. Прости ми, че не завърших речта ти в Академията. Но те нямаше да ме чуят. Оставям се на милостта ти и се кълна пред Зевс на небесата, Посейдон във водите и Хадес под земята да сторя всичко, що е нужно, за да ти служа вярно оттук насетне.

Обърнах гръб на гладко издълбаната ниша и видях Рамоночон да се кланя престорено на боговете, а на лицето му, за моя изненада, се четеше безразличие, дори отвращение. Не можех да разбера какво е станало с него. Винаги е бил богобоязлив човечец, пламенен в молитвите си и пожертвованията към огромния брой индуистки богове, но не е пропускал да отдава почитта си и на гръцките. Нямах търпение да го укоря за поведението му, но не посмях да го сторя пред боговете, на чието благоразположение разчитах.

Тъкмо бях приключил с молитвите си пред Музата и се готвех да си вървя, когато Рамоночон протегна ръка и ме спря. Даде ми знак да се отстраним от десетината поклонници, наобиколили статуите на божествата.

В един тъмен ъгъл Рамоночон бръкна под туниката си, извади свитък и го пъхна в ръкава на моята тога.

Свитъкът не беше папирус, а притежаваше крехката чупливост на оризова хартия, което означаваше, че идва от Поднебесното царство. Разгънах началото и видях сложните йероглифи, които използват за писане поднебесните. Заглавието гласеше: „Записки на историка“ от Съма Циен.

Едва не скъсах хартията от вълнение. Ето един документ, за който бях чувал само слухове. Беше написан от най-великия историк на Поднебесното царство и според запознати описваше в подробности нападенията на Александър срещу поднебесните и политическите катаклизми, които бе предизвикал сред тях.

— Зная, че отдавна мечтаеш да го прочетеш — произнесе Рамоночон с тънка усмивка, прикриваща задоволството му.

— Благодаря ти — прошепнах, но не знаех дали казвам тези думи на приятеля си, или на богинята на историята, която с това вероятно ми даваше знак, че ми е простила. — Как Се сдоби с това? — попитах Рамоночон.

— Натъкнах се случайно на него в Индия — отвърна той уклончиво. Разбрах, че не иска да ми разкрива повече.

Скрих документа грижливо в гънките на тогата си, тъй като никак не исках моята телохранителка да забележи, че нося в себе си поднебесни документи. Спартанците изпитват вродено недоверие към всички, които проявяват прекомерен интерес към врага.

Открихме капитан Жълт заек в Партенона и се присъединихме към тълпата, която поднасяше дарове на позлатената статуя на Атина. Обиколихме храма, като зяпахме тълпата и спряхме при скалата, откъдето се разкриваше великолепна гледка към града. Хелиос бе достигнал най-високата точка на своето пътуване през небето. След това се върнахме при капсулата и прекосихме за съвсем кратко града, за да се срещнем със „Сълзата на Чандра“.

Мерките за безопасност в околностите на небесния пристан бяха по-затегнати от всякога. Четирима пазачи вместо обичайните двама стояха при масивните стоманени врати, водещи към сложния лабиринт от складове, канцеларии и жилищни помещения за робите около високия стоманен стълб на пристана. Часовоите прегледаха три пъти идентификационния ми свитък, опипвайки печатите за признаци на фалшификация, и се увериха, че съответствам напълно на описанието в него. С Рамоночон бяха още по-внимателни и дори поискаха от мен да се закълна във водата, земята и вятъра, че той е точно този, за когото се твърди в документите. Капитан Жълт заек, разбира се, бе пропусната безпрепятствено. Няма никакъв начин да се фалшифицира спартанското излъчване, което тя притежаваше, и нито един обикновен войник не би подложил на съмнение почтеността на спартански офицер.