Небесни материи

Да не би всички мои подчинени да се бяха побъркали? Цели две години Рамоночон ваеше „Сълзата на Чандра“ така, че да може да полети до Хелиос и да се върне обратно, със или без парче от Слънцето. Сега Клеон само с един замах бе обезсмислил труда му, а Рамоночон се държеше така, сякаш ставаше въпрос за съвсем дребен проблем.

— Да вървим — подкани ни Клеон. — Ще вземем следващата капсула нагоре. Нямам търпение да започна преизчисленията на курса на полета.

Той изтича при пътническата капсула и се шмугна вътре.

Рамоночон сви рамене и го последва в полусферата със стени от огнезлато и стомана. Пристъпих след тях, а капитан Жълт заек беше последна.

Четиримата се пристегнахме с ремъци за подплатения с памучен килим стоманен под, облицован с дебела кожа и с достатъчно възглавници, за да се чувства удобно дори някоя индийска принцеса. Усетих леко сътресение под нас и през едно от малките прозорчета видях роби да наместват левитираща платформа под капсулата и да ни дърпат към тръбата на небесния пристан.

Погледнах нагоре през прозрачния кварцов покрив, зад който имаше цяла миля от мрак, осеян с мънички сияещи точици от огнезлато. Стълб от звезди, различими съвсем ясно в разредения въздух, през който щяхме да прелетим като изстрелян от оръдие снаряд.

Парните двигатели засвириха, докато изсмукваха въздуха от тръбата. Ние чакахме. Рамоночон дишаше отмерено. Клеон си подсвиркваше, изчислявайки най-добрата траектория за движение между небесните сфери с музикалните формули на Питагор. Капитан Жълт заек лежеше неподвижно като труп. Аз се вкопчих в меките възглавници под мен и започнах да отброявам назад от сто.

На шейсет и четири изтласкващата лопата се блъсна в основата на капсулата и ние полетяхме нагоре. Дъхът ми секна, докато се стрелнахме от изкуствените звезди към истинските.

Минута по-късно последва оглушително дрънчене от сблъскването на полусферичната капсула с върха на стълба. Кожените ремъци се впиха в гърдите и краката ми за един кратък миг, в който тялото ми се опитваше да продължи полета. След секундно колебание във въздуха капсулата се отказа от първоначалната си посока и падна обратно, но само няколко стъпки. Подът издрънча като приглушен гонг, пращайки мъчителни тръпки по тялото ми, и ние се блъснахме в прихващащата платформа, разгъната автоматично от хангара на кораба, за да не позволи да пропаднем обратно.

Поех си дъх и започнах бавно да разкопчавам ремъците. Чувствах мускулите си крехки и трошливи като изсъхнала тръстика. Страничната врата на тръбата се отвори и през нея нахлу свеж въздух и светлина. Двама корабни роби изтеглиха капсулата и затвориха тръбата, за да може да бъде обезвъздушена за следващия товар нагоре. Сега вече отвориха вратата и на капсулата и водени от капитан Жълт заек, ние я напуснахме и се озовахме сред сребристия пейзаж на моя кораб. Прохладният, чист въздух на височината, на която се намирахме, погали приятно кожата ми, всмуквайки влагата, която носех със себе си от повърхността. Подът се притискаше към краката ни, но аз знаех, че това е само естественото кръгово движение на лунната материя, което се сблъскваше със също така естествения стремеж на моето тяло към Земята. Въпреки това го възприех като любяща прегръдка.

От сребристото сияние изникна мъж с броня от черен бронз и ми отдаде отривисто чест. Анаксамандър, началникът на охраната на „Сълзата на Чандра“, изглеждаше същият, както преди месец, когато напуснах кораба: висок, с лъскава тъмна кожа, мускулест, перфектният образ на спартански офицер — само дето, за негово съжаление, не беше спартанец, нито бе получил обучението си в най-доброто военно училище на света. Гордата му осанка и мрачното стоическо лице само целяха да прикрият яда му от факта, че беше достигнал най-горното стъпало, което щяха да му позволят в армията на Делоската симахия.

— Командир Езон разпореди среща на командния състав след час — обяви той, без да си прави труда да ни поздравява.

Кимнах. Също и Рамоночон. Клеон изглеждаше съкрушен.

— Но аз трябва да инсталирам витлата.

— Няма време — изръмжа Анаксамандър. — Моите хора… — продължи той и в гласа му се долови гордост, че разполага с хора под своя команда. — Моите хора ще трябва да проверят сандъците от капсулата, преди да бъде разопаковано снаряжението. — Той направи пауза и огледа Клеон от височината на своите два метра. — Става въпрос за безопасността на кораба.

Анаксамандър се обърна към мен, но когато погледна над рамото ми към капитан Жълт заек, обичайната му арогантност се пропука. Спартанската й перфектност заслепяваше неговото умело прикривано позьорство, както светлината на слънцето заслепява тази на лампата.

— Среща след час — смотолеви той и отново ми отдаде чест, по-несръчно от когато и да било.

Клеон видя в това възможност да влезе в спор с началника на охраната, но Рамоночон го спря с леко потупване по рамото.

— Работата няма да ни избяга. Командир Езон сигурно има важни причини, за да ни кани на среща.