Небесни материи

Срещу Аристотел беше статуята на Александър. Тя бе изработена от обсидиан, в елегантен толтекски стил. Прочутият генерал държеше меч в едната си ръка, насочен с острието към земята, и копие в другата, обърнато нагоре, сякаш за да предизвиква боговете. И двете статуи пресъздаваха героите във величието на техните последни дни. Със своите осемдесет години Аристотел беше леко прегърбен, но в погледа му все така се долавяше искрата на гения. Александър, на седемдесет и седем, имаше дългата брада и насеченото лице на мъдрец, а мускулите му все още бяха запазили тонуса и силата, които спартанското обучение бе прибавило към изяществото на македонския принц.

Двамата с Жълт заек стигнахме кръга от мраморни пейки между статуите, където щеше да се състои срещата. Останалите членове на командния състав — Клеон, Рамоночон, Михрадарий, Анаксамандър и разбира се, Езон — вече бяха дошли и в момента пустееше само скамейката до Аристотел — моето място. Езон се надигна и тръгна срещу мен. Останалите също се изправиха.

Двамата спряхме един срещу друг и се здрависахме с пръсти върху лактите си. Видях тъга в сивите му очи, а крайчецът на устата му потръпваше, издавайки нервност, която нито той, нито който и да било спартанец би си признал.

Усмихнах му се, щастлив, че отново усещам неговото приятелство. Пуснах ръката му и огледах площадката.

Анаксамандър стоеше както винаги — изпъчил гърди и зареял поглед в небето, той изглеждаше, сякаш позира за статуя. До него беше Рамоночон. Дори не беше сменил дрехите, с които бе пътувал. По-нататък Клеон пристъпваше неспокойно от крак на крак. Погледът му се стрелкаше между навигационната кула и Анаксамандър.

Обърнах се към Михрадарий. Беше облечен като мен, по атинска мода.

— Командир Аякс — рече той с официален тон. — Връщам ти кораба.

— Благодаря ти, главен уранолог — отвърнах. Михрадарий не изглеждаше нито облекчен, нито натъжен от това, че се бе разделил с командването, сякаш за него то не беше нито бреме, нито благословия, а поредната задача, с която да занимае ума си.

Езон ми кимна. Отидохме при масата в центъра и вдигнахме два златни бокала, пълни с кървавочервено вино. Обърнахме гръб на останалите, напуснахме кръга и се отправихме, аз към Аристотел, а Езон към Александър.

Спряхме в един и същи миг и изляхме виното в краката на героите.

— Благословен да е този съвет — рекохме.

— И нека не ни грози битка — заяви Езон.

— И нека не ни грози глупост — рекох аз.

— И нека сме здрави, по дух и тяло — произнесохме в хор.

— Благословен да е този съвет.

Виното потече по краката на статуите и се спусна в масивните сребърни купи пред тях. Двамата с Езон се извърнахме едновременно, оставихме бокалите на масата и заехме местата си в нашите кресла. Седнах и кимнах на Езон, оставяйки на него да продължи съвещанието.

— Преди два дена — поде той, — корабът беше на пристан в Южна Атлантея, когато получихме спешна пощенска капсула, пратена от Делос през Теночтитлан. Става въпрос за проекта „Човекотворец“…

Това ме изненада. Рядко получавахме каквито и да било сведения за другите два от Прометеевите проекти.

— В съобщението се казваше, че Аристогар от Атина, научен командир на проекта „Човекотворец“, е бил убит от двама японски командоси в тайната му лаборатория в пустинята Судан. Нареждаше ни се да усилим охраната и да назначим телохранител на нашия научен командир. — Той се обърна към мен и в гласа му прозвуча горчива ирония. — За съжаление нашият научен командир в този момент отсъстваше, тъй като бе решил да си вземе почивка.

Тези два дена на тревоги бяха оставили следи върху каменното му лице, но в гласа му звучеше познатото спартанско хладнокръвие. Езон продължи:

— Пратих съобщение до Спарта с молба да назначат капитан Жълт заек за твой телохранител. — Той кимна към нея. — Тя е най-добрият боец в армията на Симахията. Двете нападения срещу Аякс показаха, че съм реагирал тъкмо на време.

— Нападения? Какви нападения? — извика Клеон.

Езон кимна на Жълт заек и тя описа накратко атаката на бойното хвърчило и убиеца в тъмнината.

— Командир Езон — рече накрая. — Вече разпитах началника на охраната за възможните начини за проникване на японеца на този кораб.

— И какви бяха вашите отговори, началник на охраната? — обърна се Езон към Анаксамандър.

— Господарю — поде Анаксамандър, опитвайки се да запази спокойствие пред лицето на двама очевидно недоволни спартанци, — на кораба има твърде много учени, за да може да се поддържа изрядна дисциплина.

— И въпреки това — заяви Езон — подобно нещо не бива да се повтаря. Предоставям на капитан Жълт заек всички пълномощия относно мерките, необходими за охраната на командир Аякс. Ти и хората ти ще й се подчинявате безпрекословно.

Началникът на охраната отдаде чест, без да промълви нито дума, но усещах надигащия се в него гняв като гръмотевиците в сключените вежди на Зевс.

Езон продължи:

— От този момент, докато отпътуваме за Хелиос, контактите на кораба със Земята ще бъдат ограничени до минимум. Ще спираме колкото се може по-рядко, за да вземаме товари, и никакви отпуски повече.