Небесни материи

Единственото, което нарушаваше този идиличен пейзаж, бяха чиновниците и писарите, които сновяха наоколо в изпълнение на някоя архонтска заповед и си придаваха важен и надут вид, опасявайки се да не бъдат сметнати за ненужни и върнати обратно в Атина, Спарта, или — Зевс да ги пази — в някоя от провинциите.

Когато за пръв път пристигнах на Делос, останах изненадан от огромния брой жители на този малък остров. Повечето граждани на Делоската симахия вярват, че архонтите живеят откъснати от суматохата на останалия свят, за да могат на спокойствие да вземат своите важни решения. Тъкмо по тази причина някога те са били преместени тук, на острова, където се е държало съкровището на Симахията, вместо да останат в Атина и да бъдат задушени от бюрокрацията или пък от военщината в Спарта. Но през вековете управленческият механизъм на Симахията продължи да се усложнява, скоростта на комуникациите да расте и стана така, че всички, дори дребни, макар и немаловажни проблеми се прехвърляха от чиновниците в Атина и Спарта на архонтите в Делос. В резултат от това службата на архонтите нарастваше от година на година.

Докато се шляехме, пресрещна ни нервен чиновник със зелена тога на нисш служител.

— Добре дошли на Делос, командир Аякс, командир Езон, капитан Жълт заек — заговори ни той. — Бъдете така добри да ме последвате, другите вече ви чакат.

— Кои други? — попитах.

— Другите командири от проекта „Прометей“ — обясни той и ни поведе по украсен с нарциси път към открит двор, заобиколен от виолетови колони. Осем орехови кресла, снабдени с виолетови тирски възглавници, бяха подредени в полукръг. Четири от местата бяха заети и двама млади, атлетични войници стояха зад седналите мъже и наблюдаваха зорко нашата малка група. Изглежда само Езон бе посмял да помоли за телохранител — спартански офицер. До креслата имаше триножници с подноси с храна. Нашият водач ни посочи празните места и безшумно изчезна.

Познавах трима от седящите мъже. Егист от Митилена, един от най-одумваните випускници на Академията, и Филат, най-способният офицер, напускал някога Спарта, бяха съответно научният и военният командир на проекта „Гадател“. Доближили глави, те си шепнеха поверително. Без съмнение Егист уверяваше Филат, че техният оспорван от мнозина проект се развива успешно.

Срещу тях, облечен с традиционната броня на египетски генерал, седеше Пта-Ка-Ксу, петдесет и осем годишният ветеран, който командваше от военна страна проекта „Човекотворец“. Той вдигна глава към нас и кимна, след което втренчи отново поглед, изпълнен с презрение, в Егист и Филат.

Непосредствено до Пта-Ка-Ксу, почти скрит в сянката, седеше човек, когото не познавах, етиопец с разтревожено лице, който едва ли имаше и трийсет години. Беше облечен с преподавателска тога и косата му бе сресана по атинска мода, но неспокойните погледи, които мяташе наоколо, подсказваха, че не е привикнал да се движи из коридорите на властта.

Егист вдигна глава и ни махна, сякаш едва сега бе забелязал присъствието ни.

— Чухте ли чудесната новина? — попита той.

Двамата с Езон се спогледахме. По различни причини никой от нас не го обичаше. Аз не одобрявах пиедестала, на който бе издигната в Академията богохулствената псевдонаука мантикология. Езон, като разумен спартанец, изпитваше вродено недоверие към всеки, който твърди, че може да определя необходимостта от военни действия чрез магия и поличби. Ако някому са необходими още доказателства, че науката ни не е на прав път, достатъчно е да се вгледа в надменната вяра на тези хора, че биха могли да укротят боговете и да ги накарат да предсказват бъдещето.

— Каква новина? — попитах и се надвесих над платото с отбрани ястия. Избрах къс овнешко, увит в лозово листо, отхапах малко и го сдъвках.

Егист чакаше да се нахраня и да го погледна отново. Очевидно нямаше търпение да види изражението на лицето ми, когато ми съобщи „новината“.

— Нашата част от „Прометей“ се увенча с успех — заяви той като родител, който се хвали с постиженията на своето любимо отроче. — Най-способният ни гадател успя да предскаже точния ден и час, когато трябва да потеглите към Слънцето.

Леката хранителна смес в стомаха ми се превърна в парче тухла. Сега вече знаех причината да бъдем призовани тук, щяха да ни накарат да отлетим по-рано заради маниакалната вяра на Кройс в проекта „Гадател“. Готвех се да дам израз на обичайните си възражения, но Пта-Ка-Ксу ме спря, като застана между мен и моя „колега“.

— Аякс, Езоне, позволете да ви представя Кунати, новия научен командир на проекта „Човекотворец“.

Обърнах гръб на Егист и кимнах на етиопеца. Той ми отвърна с поклон, очевидно благодарен, че най-сетне някой му обръща внимание.

— Поздравления — рекох — и съжалявам, че повишението ви идва при такива трагични обстоятелства.

— Благодаря ви. — Пръстите му стиснаха неволно свитъка, който носеше. — Надявам се да успея да завърша проекта.