Небесни материи

— Ще успеете, млади човече, ще успеете! — отекна в двора нечий гръмлив глас като смеха на Зевс. Кройс и Милтиад се приближиха към нас, като се движеха доста енергично за мъже, надхвърлили седемдесетте. Кортежът от изплашени, отрупани със свитъци чиновници едва смогваше да върви след тях.

Кройс мина под арката между две колони и ние всички пристъпихме напред, за да го поздравим. Той стисна здраво ръката на всеки от нас и ни възнагради с уверена усмивка. Самата близост до този човек пробуди вярата ми, че ще преодолея всички затруднения покрай „Слънчев крадец“, но когато погледнах към Егист, в душата ми отново се промъкна съмнение.

Милтиад крачеше зад своя по-експанзивен колега. Старият войник бе облечен с ризница, а лицето му представляваше строга маска, каквито често си слагаха всички спартанци. За разлика от посивелите къдри на Кройс косата на военния архонт беше младежки черна. Единственият признак за възрастта му бе покритото с бръчки лице, което приличаше на изправен срещу вълните скален масив.

Спартанският архонт ни даде знак да се върнем по местата си. Робите поднесоха ярко оцветени купи, украсени с рисунки на трите мойри, заплитащи в сложна плетка живота на героите, и ги напълниха с разредено самотракийско вино, доста слабо, с чудесен мек вкус. Жълт заек се присъедини към другите двама телохранители, които бяха изненадани, че колегата им е спартански капитан. Милтиад я награди с бащинска усмивка, изражение, с което лицето му явно не беше привикнало. Тя се усмихна на свой ред и макар жестът и да беше предназначен за архонта, аз почерпих увереност от него.

Двамата архонти седнаха. Милтиад взе съдинка с вино. Кройс зарови нос в един свитък и пропъди роба, който му предлагаше купа.

Минута по-късно архонтът на Атина вдигна глава и нави свитъка.

— Това е последното обсъждане на проект „Прометей“ — заяви той, извади от гънките на тогата си три папирусни листа и подаде по един на мен, Егист и Кунати. — Ето ви графика на операцията. Искам от вас да го запаметите и да ми върнете листата. Не бива да остане нито едно писмено копие. Всички заповеди до вашите подчинени ще бъдат само устни.

Плъзнах поглед по едро изписания лист и запаметих датите и часовете. Някъде към средата на листа спрях и прочетох още веднъж едно дълго изречение.

— Архонте — заговорих, — моят кораб не може да стигне до Слънцето и да се върне обратно само за четири месеца.

Кройс ме погледна с присвити очи и се наведе напред като змия, зърнала птичка.

— Твоят навигатор ме увери, че ще успеете, ако ви предоставя ареските витла.

Стомахът ми се сви. Клеон не биваше да лъже за нещо толкова важно. Това бе равносилно на нарушаване на Питагоровата клетва. Но от друга страна, помощните двигатели означаваха скъсено време на полет, удобство и безопасност за екипажа.

— Архонте — продължих, — моят навигатор все още не е приключил с изчисленията на нашия маршрут и не е имал време да нанесе корекциите. В този момент не мога да гарантирам с клетвата си, че пътуването ще отнеме толкова време.

Кунати изчурулика едно изплашено „прощавайте“, което привлече орловия поглед на Кройс върху него.

— Архонте — заговори с разтреперан гласец младият мъж. — От техническа гледна точка проектът „Човекотворец“ е почти завършен. В нашата лаборатория успяхме да осъществим спонтанно самозараждане на възрастен псевдочовек, но нашият прототип на воин все още не е напълно готов. На този етап не мога да твърдя, че ще съумеем да го усъвършенстваме, нито че ще подготвим петстотин хиляди самозараждащи се пакета и ще ги засадим в близост до границата на Поднебесното царство за двата месеца, отредени ни в този график. Господарю, съвсем отскоро поех ръководството на този проект и…

Кройс махна нервно с ръка и ни огледа бавно.

— Егисте, обясни им положението.

Мантикологът извади от ръкава си навит папирус. Беше изписан на ръка със странни, разкривени символи и съдържаше неточна карта на планетите.

— Според нашите Делфийски резонатори най-подходящото време за атака е след четири месеца, смятано от утрешния ден. Проверихме тази хипотеза с шест различни прогностични метода и те всички ни отвеждаха при една и съща дата.

Кройс се усмихна и кимна като прилежен ученик. Сякаш това решаваше въпроса.

О, богове, когато настъпи време да съдите Кройс, спомнете си храбрата му младост, полета до Луната, приноса му в динамиката и уранологията, довели до създаването на флотата от небесни кораби и изучаването на сферите. Не забравяйте колко умело ръководеше Симахията в други периоди, но му простете глупостта. Всички велики герои са страдали от заслепяване в един или друг момент. Простете на Кройс задето вярваше, че бъдещето може да се предвиди от науката без намесата на боговете.

— Господарю — заговорих, надявайки се да го убедя с факти там, където теологията се беше провалила. — Не разполагаме с нужните материали за изработването на слънчевата мрежа. Нямаме дори достатъчно припаси за един толкова продължителен полет.