Небесни материи

Вкусът на грозде в устата ми се превърна в ухание на явор от горите на Северна Атлантея. Аз бях вълк, който тичаше из гората и преследваше нещо, което се намираше съвсем близо. Усещах го, но не можех да го подуша заради тежкия аромат на мъзга. Превърнах се в делфин, който следваше теченията из океана, докато бягаше от акула. Станах леопард с бяла козина насред пейзаж от заснежени върхове и се стрелках сред пухкавия сняг, преследвах бял заек. Малко след това го намерих, дребна животинка, сгушена зад един камък, но вместо да побегне, заекът се хвърли върху мен, с тънките си предни лапи отби закривените ми нокти, а със задните ме изрита в гърдите.

— Аякс! — Твърдата като стомана длан на Жълт заек ме зашлеви през лицето, изтръгвайки ме от божественото видение, но не и от вакхическата лудост.

Замахнах към нея, опитвайки се да я разкъсам със страховитите си нокти, но тя вече не беше там. За частица от секундата се бе озовала зад гърба ми и когато понечих да се обърна, изви ръцете ми и ме събори по очи на пода. Изревах с гневния рев на разярена котка и се опитах да се освободя от нея, но тя беше по-тежка от Олимп и ме задържа така половин час, докато Дионис напусна окончателно ума ми и ми позволи отново да стана човек.

— Вече можеш да ме пуснеш, Жълт заек — рекох с пресъхнало гърло.

Тя ме освободи от желязната си хватка и аз се изправих.

— Благодаря, капитане — рекох.

— За мен е чест да служа като твой телохранител — отвърна тя. — Дали богът те дари с благословията на прозрението?

— Надявам се — рекох. — Не разбрах напълно видението, но Дионис със сигурност ми внуши, че трябва да се уповавам на твоята помощ.

Изведнъж главата ми се замая, коленете ми се подгънаха и щях да падна, ако Жълт заек не ме бе уловила. Подкрепяйки ме внимателно за лакътя, тя ме отведе при кушетката и ми помогна да се изтегна.

— Командире — чух я да казва някак сподавено. — И досега съм ти помагала, винаги когато си го искал.

— Но дали го правеше от цялото си сърце? — попитах, след като отпих глътка вода от кратунката до леглото. Не ми проясни мислите, но поне овлажни гърлото ми. Доста време бях ръмжал като леопард.

Жълт заек не отговори в продължение на няколко минути, докато лежах със затворени очи и усещах как пулсът ми постепенно се успокоява.

Едва тогава заговори:

— Не, Аякс, признавам, че не вложих сърце и душа в издирването на другия шпионин.

— На „другия“ шпионин?

— Все още смятам, че Рамоночон е агент на Поднебесното царство. Заболяването на небесния навигатор Клеон подсказа, че има и друг.

— Защо не вярваш, че шпионинът е само един? — попитах и съжалих за злобата, с която произнесох тези думи. — Защо продължаваш да упорстваш, че Рамоночон е виновен?

— Заради уликите срещу него.

— А ако за тези улики съществуват други обяснения?

— Да ги чуем тогава.

Ето я моята дилема. Не можех да й обясня защо смятам, че Рамоночон е невинен, а Дионис ми беше намекнал недвусмислено, че се нуждая от помощта й, за да докажа неговата невиновност.

И тогава от мъглата Дионисова заговори Атина. Богинята ми припомни, че има неща, които могат да убедят дори и твърдоглав спартанец като капитан Жълт заек.

Краката ми едва не се подгънаха, когато отново се изправих. Вдигнах бавно ръка и я положих върху сърцето си.

— Аз, Аякс от Атина, се кълна пред всемогъщия Зевс, че притежавам доказателство, което ще оневини Рамоночон по всички обвинения в шпиониране.

Жълт заек ме гледаше със смесица от уважение и загриженост.

— И защо не показа това доказателство на Езон?

— Като военен командир на този кораб Езон има задължения, които трябва да изпълни, независимо дали е съгласен с тях.

Жълт заек се наклони напред и в очите й блеснаха пламъчета.

— И какво тогава е престъплението на Рамоночон?

— Не мога да ти го разкрия — отвърнах, доволен, че схваща бързо. — Но ти се кълна, че по никакъв начин няма да възпрепятства успешния завършек на проекта „Слънчев крадец“. Кълна се пред Стикс, че дългът ми повелява да се опитам всячески да му помогна.

— Аякс от Атина — тя извади меча си и доближи върха му на сантиметри от лицето си. — Поставям се под твое подчинение и ще изпълнявам заповедите ти, стига да не излагат живота ти на опасност.

Пресегнах се и улових десницата, с която стискаше дръжката на меча.

— Жълт заек от Спарта, приемам да бъда твой командир.

Пуснах ръката й и тя прибра меча. Изведнъж силите ме напуснаха и аз рухнах в леглото. Жълт заек се върна при масата и изгаси свещите. В пещерата се възцари мрак и аз се унесох в сън. Тази нощ сънувах делфини и океански течения.

На следващата сутрин отскочих до болницата за една инжекция Весело настроение, с което да прогоня махмурлука си. Еврип забоде перото в ръката ми, но вместо да ме засипе с обичайните предупреждения за възможни странични ефекти, чух го да мърмори под нос проклятия на поднебесен диалект.

— Какво правиш, в името на Хермес? — попитах, след като главата ми се проясни.

Два реда жълти зъби разцепиха лицето му.

— Дадоха ми роля в предстоящата комедия. Играя поднебесен алхимик, възнамеряващ да изработи нов тип експлозив.

Повдигнах вежди.